Мнения за работните места и работодателите, които обичаме и мразим
написано 27.09.2012г. петък в 09:21
мнение от
отношение клиент
в град София

а бе вие сте много интересен народ..! на един климатика му бил силен-на друг му било топло ,за един рейса се движел много бързо-за другия па много бавно. единия реве ,че шофьорите говорели много-другия па - немали чувство за хумор...! е кво искате!?!? няма как да се угоди на 40 човека едновременно. странен народ сте. рейсове са се разваляли и се развалят. колите ви не се ли развалят!?? никога!? като някой не иска да се съобразява с други пътници- може да си пътува с неговата си кола. и пак ще се съобразява с жена си, с дете ,все с някой...!


 


 


а и за тия цени-кво!? билета ми на 80км от столицата струва 7лв-искам да ме возят в палат с джакузи и стюардеса да ми прави свирка!! е не става! за тия пари-толкова! аз съм доволен. не съм прехласнат ,но знам, че за тия пари мога да получа тая услуга. ако искам по-бързо, по-бавно,по-да ми е некакси и да си спирам ,където искам аз - си паля колата и тръгвам! па да видим кое ще ми излезе по-евтино....


 


 


разбира се ,че искам да се возя като в европейски рейс ,ма те и те се пребиват. какво се случи в Швейцария преди месец!? не избиха ли 20 деца!?!? навсякъде се случват ядове. а ако искам чисто нов рейс , с добре ухаещи шофьори, с любезни принцеси-стюардеси и всичко на шест-ще се наложи да си платя като в Германия. там и шофьора взима добра заплата, и фирмата му изкарва добри пари, и рейса е като нов ,ама билета ми струва около 4-5 пъти повече....!! а и в крайна сметка тва е свободно общество-който не му харесва-не ползва. проста работа. и нечитавите отпадат полека от бизнеса....

Заплащане
Уважение
Привилегии
Фирмена сигурност
Натоварване
Потенциал
Местоположение
Колеги
Работна среда
написано 19.09.2012г. четвъртък в 18:12
мнение от
отношение клиент
в град Шумен

Аз съм редовен пътник на вашата фирма вече 5 година и пътувам почти всяка седмица най - вече по линията София - Шабла - София. Искам да изкажа възмощението си от редовното закъснението на шофьорите последно време, които изпращате на тази линия. Предишните, шофоьори, които караха някъде до към края на Юни месц винаги се движеха по разписание, даже имаше време да направят някоя друга почивка освен тази във Велико Търново. Ако можете да ги върнете обратно на този курс или ако автобусите ви ще се движат със закъснение променете разписанието поне да не стоим по половин час и повече да чакаме автобуса?

написано 15.09.2012г. неделя в 20:23
мнение от
отношение бивш служител
към обект/отдел m/ugradski linii
в град София

Р Е Ш Е Н И Е


№ …


гр. С., 02.02.2012г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


С. РАЙОНЕН СЪД, ГО, 67 състав, в публичното заседание на тридесет и първи януари две хиляди и дванадесета година в състав:


РАЙОНЕН СЪДИЯ: Татяна Костадинова


при участието на секретаря Ж. Д., като разгледа гр.д. № 32430 по описа на СРС за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Предявени са искове с правно основание чл.128 КТ и чл.224 КТ.


Ищецът Е. М. З. твърди да е бил в трудово правоотношение с ответника „Ю. Ивкони” ООД, прекратено със заповед № 504/16.05.2011г. Твърди, че работодателят не е платил дължимото за периода януари – май 2011г. нетно трудово възнаграждение в размер на 3509,17лв. и 360лв., представляващи равностойността на дължимите ваучери за храна, уговорени като част от трудовото възнаграждение, за периода ноември 2010г. – юли 2011г., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1184,21лв. /изменение на иска в о.с.з. на 31.01.2012г./. Претендира тази суми, ведно със законната лихва от предявяване на исковете до плащането. Претендира разноски.


Ответникът „Ю. Ивкони” ООД твърди, че е погасил част от дължимото трудово възнаграждение. Оспорва иска за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск по размер.


Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:


По иска с правно основание чл.128, т.2 КТ:


Като безспорно е отделено обстоятелството, че за процесния период страните са били в трудово правоотношение, ищецът е полагал труд съобразно уговореното и в негова полза е възникнало вземане за трудово възнаграждение и за ваучери за храна /определение от 17.11.2011г./. В о.с.з. на 31.01.2012г. е отделено като безспорно и обстоятелството, че банковата сметка на ищеца след завеждане на делото е заверена със сумата от 741,36лв., платена по банков път като част от дължимото процесно трудово възнаграждение за януари и февруари 2011г. /в съдебно-счетоводната експертиза по техническа грешка тази сума като сбор от двете плащания по банков път е посочена 740,68лв. вместо 741,36лв./.


Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза ответникът е заплатил на каса сумата от 6138лв., с която е погасявал задължения за процесния период, както и за два месеца извън процесния, а именно ноември и декември 2010г. /вж. таблица на стр.2 от ССчЕ/. За процесния период януари-май 2011г. размерът на начисленото нетно трудово възнаграждение възлиза на 7478,97лв., а размерът на платеното в брой трудово възнаграждение възлиза на 3692,80лв. /таблица на стр.2 от ССчЕ/. След приспадане на извършеното плащане в брой и по банков път /741,36лв./ непогасената част от нетния размер на трудовото възнаграждение за периода януари –май 2011г. възлиза на 3044,81лв. Съдът кредитира заключението на ССчЕ, доколкото видно от разпита на вещото лице, същото е изготвено на база вписванията във ведомостите за заплати, които съставляват частни свидетелстващи документи с неизгоден за издателя им характер, поради което обвързват ответника с доказателствена сила.


На ищеца се дължи брутният размер на трудовото възнаграждение, но с оглед диспозитивното начало ищецът претендира нетен /в исковата молба ищецът препраща относно размера към издадената справка /л.13 от делото/, в която възнаграждението е посочено в нетен размер/. Ето защо искът следва да бъде уважен до размера на дължимото нетно възнаграждение, а именно 3044,81лв.


Претенцията за заплащане на равностойността на ваучери за храна е основателна. Предоставянето на такива ваучери е уговорено от страните в съответствие с Наредба № 7/2003г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване на дейност като оператор. Съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата, чрез ваучерите за храна работодателят предоставя средства за храна, като ваучерът съставлява средство за замяна срещу номиналната му стойност /ал.2/. От тази характеристика на ваучера следва да се направи извод, че задължението на работодателя да предостави ваучер е всъщност дълг за стойност /уговорената стойност на ваучера/ в отлика от уговарянето на трудово възнаграждение в натура по чл.269, ал.2 КТ. Следователно работодателят се е задължил да заплаща като допълнително трудовото възнаграждение сумата от 60лв. месечно, като вместо пари предоставя на работника знак, който го легитимира като кредитор на вземане на стойност 60лв. По тази причина настоящият състав счита, че няма пречка по пътя на реалното изпълнение на това задължение ищецът да претендира стойността на поетия дълг в пари.


По иска по чл.224, ал.1 КТ:


Всички факти, включени в основанието на вземането, са безспорни между страните като признати от ответника. Спорен е размерът на дължимото обезщетение, за определяне на който съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Съгласно ССчЕ, дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск възлиза на 1184,21лв. Искът в увеличения му чрез допуснатото изменение размер следва да бъде изцяло уважен.


По разноските:


Отговорността за разноски се основава на идеята за санкциониране на неоснователното възбуждане на съдебния процес. Ето защо отговорност за разноски следва да възникне всякога, когато страната неоснователно е отричала/претендирала съдебно предявеното право. В случая се установи бездействие на длъжника въпреки изпадането му в забава /трудовото възнаграждение се дължи с изтичане на определен срок/, довело до пренасяне на спора в съда. Съдът е длъжен да отчете извършеното в хода на процеса плащане само във връзка с постановяване на решение относно дължимостта на дълга, но не и при определяне тежестта за разноските. Обратното противоречи както на идеята за отговорност за разноски, така и не съответства на приложението на закона съобразно чл.5 ГПК. Ето защо ответникът следва да понесе в цялост разноските, независимо че част от иска по чл.128 КТ се отхвърля поради извършеното в хода на процеса плащане.


В полза на ищеца следва да бъдат заплатени разноски за адвокат в размер на 500лв., а по сметка на съда на основание чл.78, ал.6 ГПК – 284,13лв. разноски за държавна такса и вещо лице.


Така мотивиран, съдът


Р Е Ш И


ОСЪЖДА „Ю. Ивкони” ООД, ЕИК 121444454, да заплати на Е. М. З., ЕГН XXXX, на основание чл.128 КТ сумата от 3044,81лв., представляваща непогасената част дължимото за периода януари – май 2011г. нетно трудово възнаграждение, както и 360лв., представляваща равностойността на дължимите за периода ноември 2010г. – юли 2011г. ваучери, на основание чл.224 КТ сумата от 1184,21лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 10 дни, ведно със законната лихва върху главниците от 25.07.2011г. до погасяването, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 500лв. разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.128 КТ за разликата до пълния предявен размер от 3509,17лв.


ОСЪЖДА „Ю. Ивкони” ООД, ЕИК 121444454, да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на съда сумата от 284,13лв. държавна такса и депозит за вещо лице.


Решението може да бъде обжалвано пред С. градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Заплащане
Уважение
Привилегии
Фирмена сигурност
Натоварване
Потенциал
Местоположение
Колеги
Работна среда
написано 13.09.2012г. петък в 09:32
мнение от
отношение бивш служител
към обект/отдел administracia
в град София

Решение по гр.д. № 2049/2011 г. на С. районен съд, 59 – ти с-в


Р Е Ш Е Н И Е


гр. С., 28.02.2012 г.


в името на народа


С. районен сЪД, 59 – ти с-в, в закрито заседание на двадесет и осми февруари, две хиляди и дванадесета година


районен съдия: Никола Попов


като разгледа гр. д. № 2049 по описа на С. районен съд за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.247 ГПК.


Предявени са искове с правно основание чл.128, т.2, чл.245, ал.2, чл.177 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД от Т. Н. К срещу "Ю. И." ООД.


С исковата си молба Т. Н. К поддържа, че е имал трудово правоотношение с ответното дружество, което е било прекратено, но "Ю. И." ООД не заплатило трудово възнаграждение за м.06.2010 г. (1 036 лв.) и обезщетение за времето, през което ищецът бил в платен отпуск за 2010 г. (600 лв.). Претендира за периода 30.06.2010 г. – 17.01.2011 г. обезщетение за забавено плащане на трудовото възнаграждение в размер на законовата лихва (54 лв.), законовата лихва върху трудовото възнаграждение и върху трудовото възнаграждение по чл.177 КТ за периода от 18.01.2011 г. до окончателното изплащане на сумите и направените разноски.


С решение от 05.10.2011 г. исковете бяха частично уважени.


При постановяване на решението си докладчикът е допуснал очевидна фактическа грешка, изразяваща се в неправилно изписване на единния граждански номер на ищеца в диспозитива на решението, като вместо правилния "8208xxxxxx" е записал "6204xxxxxx" (на процесуалния му представител).


С молба от 07.02.2012 г. ищецът, чрез процесуалният си представител поиска да бъде изправена така допуснатата очевидна фактическа грешка.


Ответникът е уведомен, че ще бъде проведено производство по поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка, касаеща погрешно изписан ЕГН на ищеца на 20.02.2012 г., но не е изразил становище в едноседмичния срок изтекъл на 27.02.2012 г.


Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е основателна и затова и на основание чл.247 ГПК съдът


Р Е Ш И:


ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 05.10.2011 г. по гр.д. №2049/2011 г. на С. районен съд, 59 – ти с-в като в диспозитива, лист 2 – ри от решението, редове 11 – ти и 19 – ти отгоре-надолу единният граждански номер на Т. Н. К се Ч.: "8208xxxxxx" ВМЕСТО неправилно изписаният: "6204xxxxxx".


решението подлежи на обжалване пред С. градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страната.


районен съдия:

Заплащане
Уважение
Привилегии
Фирмена сигурност
Натоварване
Потенциал
Местоположение
Колеги
Работна среда
написано 13.09.2012г. петък в 09:23
мнение от
отношение бивш служител
към обект/отдел administracia
в град София

Р Е Ш Е Н И Е


№..........................


гр.С., 25.01.2012г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


С. РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 55 с-в в публично съдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година в състав:


СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ


при секретаря Виолета Делчева, разгледа гражданско дело № 16485 по описа за 2011 г. и взе предвид следното:


Производството е по предявени от Г. Н. Д. срещу „Ю. Ивкони” ООД при условията на кумулативно обективно съединяване: иск по чл.128, т.2 от КТр за сумата 8 020,00 лв. - трудово възнаграждение, дължимо за периода от 01.10.2008г. до 31.03.2011г., и иск по чл.245, ал.2 от КТр за сумата 1 200,00 лв. – лихви за забава, изтекли върху вземанията за трудово възнаграждение в периода от 01.11.2008г. до 18.04.2011г.


Ответникът оспорва исковете по размер. Заявява възражение за съдебно прихващане на предявените от ищеца вземания със свое вземане с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 от ЗЗД за сумата 6 053,37 лв. – надплатени без основание командировъчни средства за периода от 11.01.2009г. до 29.06.2010г.


От приетия като писмено доказателство по делото трудов договор №1014/15.10.2008г. се установява възникнало трудово правоотношение между страните, по силата на което ищецът е бил назначен да изпълнява работа при ответника на длъжността стюард при уговорено месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 250 лв. С допълнително споразумение №2240/02.01.2009г. размерът на месечното възнаграждение е увеличен до сумата от 280 лв., а с допълнително споразумение №3217/01.11.2009г. – до сумата 310 лв.


От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на дължимото на ищеца трудово възнаграждение за работата му в периода от 01.10.2008г. до 31.03.2011г., за който е предявен искът по чл.128, т.2 от КТр, след отчитане на извършените от ответника частични плащания възлиза на сумата 4 696,40 лв., за която искът с правна квалификация чл.128, т.2 от КТр се явява основателен и следва да бъде уважен.


В забава по отношение на задълженията си по чл.128, т.2 от КТр ответникът изпада с изтичане на месеца, за който се дължи трудовото възнаграждение. Съгласно чл.245, ал.2 от КТр той дължи обезщетение за забавеното изпълнение в размер на законната лихва, определена по реда на чл.86, ал.2 от ЗЗД, вр. ПМС №72 от 08.04.1994г.


Размерът на лихвите за забава, изтекли в периода от 01.11.2008г. до 18.04.2011г. върху вземанията на ищеца за трудови възнаграждения, изчислени от съдебно-счетоводната експертиза по делото, възлиза на сумата 749,91 лв. Искът по чл.245, ал.2 от КТр следва да бъде уважен за посочената сума. За разликата до предявения размер от 1 200,00 лв. искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.


При положение, че част от исковете с правно основание чл.128, т.2 от КТр и чл.245, ал.2 от КТр са приети за основателни, съдът дължи произнасяне по заявеното от ответника възражение за съдебно прихващане. Възражението е предявено за вземане на ответника с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 от ЗЗД за връщане на надплатени на ищеца командировъчни средства за периода от 11.01.2009г. до 29.06.2010г. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че командировъчните средства за процесния период са получени от ищеца със съзнание за тяхната недължимост. Съгласно чл.271, ал.1 от КТр добросъвестно получени от работника или служителя суми за възнаграждения и обезщетения по трудовото правоотношение не подлежат на връщане, независимо дали надхвърлят размерите, които произтичат от основанието, на което се плащат. В приложение на цитираната разпоредба възражението на ответника за съдебно прихващане се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне (по аргумент от чл.298, ал.4 от ГПК – с диспозитива на съдебното решение).


С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и 3 от ГПК всяка от страните дължи да възстанови част от разноските, които другата страна е направила за производството, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете.


На основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника е плащането и на държавната такса за разглеждането на уважените искове, както и на съответна част от разноските от бюджета на съда за възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза по делото.


При изложените мотиви С. районен съд


 


Р Е Ш И :


ОСЪЖДА „Ю. Ивкони” ООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ц. Ш.” №17 да заплати на Г. Н. Д. с ЕГН XXXX и адрес гр. С., ул. „Ш.” №1 на основание чл.128, т.2 от КТр сумата 4 696,40 лв. - трудово възнаграждение, дължимо за периода от 01.10.2008г. до 31.03.2011г., ведно със законната лихва от 19.04.2011г. до изплащането на сумата, а на основание чл.245, ал.2 от КТр сумата 749,91 лв. – лихви за забава, изтекли върху вземанията за трудово възнаграждение в периода от 01.11.2008г. до 18.04.2011г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.128, т.2 от КТр за разликата над 4 696,40 лв. до предявения размер от 8 020,00 лв., а иска с правно основание чл.245, ал.2 от КТр за разликата над 749,91 лв. до предявения размер от 1 200,00 лв.


ОТХВЪРЛЯ предявеното от „Ю. Ивкони” ООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ц. Ш.” №17 срещу Г. Н. Д. с ЕГН XXXX и адрес гр. С., ул. „Ш.” №1 възражение за съдебно прихващане с вземане с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 от ЗЗД за сумата 6 053,37 лв. – надплатени без основание командировъчни средства за периода от 11.01.2009г. до 29.06.2010г.


ОСЪЖДА „Ю. Ивкони” ООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ц. Ш.” №17 да заплати на Г. Н. Д. с ЕГН XXXX и адрес гр. С., ул. „Ш.” №1 на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 177,21 лв. – разноски за съдебното производство.


ОСЪЖДА Г. Н. Д. с ЕГН XXXX и адрес гр. С., ул. „Ш.” №1 да заплати на „Ю. Ивкони” ООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ц. Ш.” №17 на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 380,64 лв. – разноски за съдебното производство.


ОСЪЖДА „Ю. Ивкони” ООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ц. Ш.” №17 да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК сумата 306,46 лв. по сметка на С. районен съд.


ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта му, с която е уважен искът с правно основание чл.128, т.2 от КТр.


Решението може да се обжалва пред С. градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на връчването му, а в частта му, с която е допуснато предварително изпълнение – с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.


СЪДИЯ:

Заплащане
Уважение
Привилегии
Фирмена сигурност
Натоварване
Потенциал
Местоположение
Колеги
Работна среда
написано 07.09.2012г. събота в 14:08
мнение от
отношение бивш служител
към обект/отдел m/ugradski linii

Предвид нормата на чл.221, ал.1 КТ при прекратяване на трудовия договор от работникът на основание чл.327, т.2 КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Видно от чл.16.2.1. от трудовия договор между страните, последния може да бъде прекратен с изявление на всяка от страните при спазване на КТ и уговорен минимален размер на дължимото предизвестие от всяка от страните -30 дни. Размерът на БТВ на ищеца за последния пълен отработен месец във връзка с чл.228 КТ при кредитиране заключението по ССчЕ е 600 лв. Предвид на което и размерът на дължимото обезщетение по предявения иск по чл.221, ал.1 КТ в чиста сума за получаване от служителя е 540 лв., за която следва да бъде уважен иска по чл.221, ал.1 КТ и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер.


В чл.8, ал.4 от трудовия договор страните са уговорили срок за изпълнение от работодателя на задължението му за заплащане на трудово възнаграждение - до 30 число на текущия месец за предходния. Дължимото обезщетение за забавено изпълнение на задължението за заплащане на трудово възнаграждение при гореустановената начална дата на забавата върху дължимото трудово възнаграждение в размер на сумата 1103,43 лв. съдът при кредитиране заключението по ССчЕ определя на сумата 43,78 лв., за която следва да бъде уважен искът по чл.86 ЗЗД и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от сумата 118,98 лв., като неоснователен. Дължимото обезщетение за забавено изпълнение на задължението за заплащане на трудово възнаграждение при гореустановената начална дата на забавата върху дължимото трудово възнаграждение в размер на сумата 1120 лв. и за гореочертания период от първо число на следващия месец до 05.10.2011г., вкл., съдът определя на сумата 91,36 лв., за която следва да бъде уважен искът по чл.86 ЗЗД и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от сумата 91,65 лв., като неоснователен.


С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни съответно на уважената /отхвърлената част на иска.


Ищецът доказва разноски за сумата - 270 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора има право на разноски за сумата 174,78 лв.


Ответникът доказва разноски за сумата 540 лв. - адвокатско възнаграждение. Предвид отхвърлената част на исковете има право на разноски за сумата 190,45 лв.


Ответникът на основание чл.78, ал.6 ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка съда следващата се държавна такса и разноски за ССчЕ по уважените искове, които съдът определя на 129,81 лв. - държавна такса и 64,73 лв. - разноски за вещо лице.


Мотивиран от горното, С. районен съд


Р Е Ш И:


ОСЪЖДА “Ю. Ивкони” ООД, ЕИК 121444454, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Ц. И. Ш. 17, да заплати на основание чл.128, т.2 КТ на Н. Н. С., ЕГН XXXX, с адрес гр. Б., ж.к. И., бл.53, вх.5, ет.8, ап.24, сумата 1103,43 лв.- дължимо нетно трудово възнаграждение за периода 01.03.2011г. до 14.06.2011г., ведно със законните лихви върху главницата считано от 06.10.2011г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от сумата 2746,67 лв., като неоснователен.


ОСЪЖДА “Ю. Ивкони” ООД, ЕИК 121444454, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Ц. И. Ш. 17, да заплати на Н. Н. С., ЕГН XXXX, с адрес гр. Б., ж.к. И., бл.53, вх.5, ет.8, ап.24, на основание чл.128, т.2 КТ сумата 1120 лв. - допълнително трудово възнаграждение за храна за периода 13.09.2010г. до 28.02.2011г., на основание чл.224, ал.1 КТ сумата 346,67 лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по трудовия договор между страните, и на основание чл.221, ал.1 КТ сумата 540 лв. - обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в нетен размер за прекратяване на трудовия договор от ищеца на основание чл.327, т.2 КТ, ведно със законните лихви върху главниците считано от 06.10.2011г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.221, ал.1 КТ за горницата до пълния предявен размер от сумата 800 лв., като неоснователен.


ОСЪЖДА “Ю. Ивкони” ООД, ЕИК 121444454, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Ц. И. Ш. 17, да заплати на основание чл.86, ал.1 ЗЗД на Н. Н. С., ЕГН XXXX, с адрес гр. Б., ж.к. И., бл.53, вх.5, ет.8, ап.24, сумата 43,78 лв. - обезщетение за забавено изпълнение на главницата за трудово възнаграждение от 1103,43 лв. за периода на забавата 01.04.2011г. до 05.10.2011г., вкл, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от сумата 118,98 лв. и за датата 06.10.2011г., като неоснователен.


ОСЪЖДА “Ю. Ивкони” ООД, ЕИК 121444454, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Ц. И. Ш. 17, да заплати на основание чл.86, ал.1 ЗЗД на Н. Н. С., ЕГН XXXX, с адрес гр. Б., ж.к. И., бл.53, вх.5, ет.8, ап.24, сумата 91,36 лв. - обезщетение за забавено изпълнение на главницата за трудово възнаграждение от 1120 лв. за периода на забавата 01.10.2010г. до 05.10.2011г., вкл, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от сумата 91,65 лв. и за датата 06.10.2011г., като неоснователен.


ОСЪЖДА “Ю. Ивкони” ООД, ЕИК 121444454, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Ц. И. Ш. 17, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на Н. Н. С., ЕГН XXXX, с адрес гр. Б., ж.к. И., бл.53, вх.5, ет.8, ап.24, сумата 174,78 лв. - разноски по делото.


ОСЪЖДА Н. Н. С., ЕГН XXXX, с адрес гр. Б., ж.к. И., бл.53, вх.5, ет.8, ап.24, да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на “Ю. Ивкони” ООД, ЕИК 121444454, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Ц. И. Ш. 17, сумата 190,45 лв. - разноски по делото.


ОСЪЖДА “Ю. Ивкони” ООД, ЕИК 121444454, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Ц. И. Ш. 17, на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на С. районен съд сумите 129,81 лв. - държавна такса и 64,73 лв. - разноски за вещо лице по уважената част от исковете.


Решението подлежи на обжалване пред С. градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Заплащане
Уважение
Привилегии
Фирмена сигурност
Натоварване
Потенциал
Местоположение
Колеги
Работна среда
написано 07.09.2012г. събота в 14:03
мнение от
отношение бивш служител
към обект/отдел m/ugradski linii
в град София

Р Е Ш Е Н И Е №


Гр. С., 29.03.2012г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


С. РАЙОНЕН СЪД, ГК, 76 състав, на шести март две хиляди и дванадесета година в публично заседание, в състав:


РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА


Секретар Цветан Илиев,


като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 42042 по описа за 2011 год. и за да се произнесе взе предвид следното:


Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, чл.221, ал.1 КТ, и чл.224, ал.1 КТ, чл.86 ЗЗД.


Ищецът, Н. Н. С., излага, че по силата на трудов договор полага труд при ответника “Ю. Ивкони” АД. Трудовото и правоотношение е прекратено на основание чл.327, т.2 КТ на 13.06.2011г. Моли съда да и присъди сумата 2 746,67 лв. - дължимо основно трудово възнаграждение за периода 01.03.2011г. до 14.06.2011г., вкл., сумата 118,98 лв. - обезщетение за забавено изпълнение на главницата за трудово възнаграждение за периода 01.04.2011г. до 06.10.2011г., сумата 1120 лв. - допълнително възнаграждение за храна, за периода 13.09.2010г. до 28.02.2011г., сумата 91,65 лв. - обезщетение за забавено изпълнение на главницата за допълнително трудово възнаграждение за периода 01.10.2010г. до 06.10.2011г., сумата 346,67 лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск към дата на прекратяване на трудовото правоотношение за срока на същото, сумата 800 лв. - обезщетение по чл.221, ал.1 КТ за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.327, т.2 КТ. Претендира присъждането на законни лихви върху главниците и на разноски по делото.


Ответникът, “Ю. Ивкони” ООД, частично оспорва исковете за основно трудово възнаграждение и обезщетение по чл.221, ал.1 КТ. Излага същите да са дължими в по-малък размер предвид установеното в закона задължение за работодателя да удържи и внесе в държавния бюджет и осигурителните фондове дължимите от служителя данъци и осигурителни вноски. Признава исковете за допълнително трудово възнаграждение и за обезщетение по чл.224 КТ.


Съдът приема за установено от представения по делото трудов договор от 13.09.2010г., че ищецът полага труд при дружеството ответник на длъжност - служител, издаване на пътнически билети, с договорено основно месечно възнаграждение в размер на 600 лв.


Видно от заповед 517/13.06.2011г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.327, т.2 КТ предвид забавено изплащане от работодателя на дължимото трудово възнаграждение считано то 13.06.2011г. В заповедта е отразено дължимо обезщетение по чл.224 КТ за 13 дни.


От заключението по изслушаната ССчЕ се установява, че дължимото възнаграждение за положения труд като чистата сума за получаване във връзка с уговорения между страните размер на основно месечно възнаграждение, след удръжка на вноските към общественото осигуряване и данъчните налози, и съобразяване с извършените плащания от ответника за процесния период 01.03.2011г. до 14.06.2011г. е 1103,43 лв.


Във връзка с обсъдените доказателства по делото безспорно се установяват предпоставките на чл.128, т.2 КТ. Ищецът полага труд по валидно трудово правоотношение с ответника през периода 13.09.2010г. до 13.06.2011г., което поражда за работодателя -ответник задължение за насрещна престация по трудовия договор - заплащане цената на престираната работна сила, на договореното трудово възнаграждение. При доказателствена тежест за ответника във връзка с чл.153 ГПК не се установи по делото същият да е заплатил трудовото възнаграждение на ищеца, дължимо за периода 01.03.2011г. до 14.06.2011г. за сумата 1103,43 лв., за която сума следва да бъде уважен иска по чл.128, т.2 КТ и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от сумата 2 746,67 лв.


Предвид изричното признание на ответника по отговора на исковата молба съдът намира за основателен и предявения от ищеца иск по чл.128, т.2 КТ за сумата 1120 лв. - дължимо допълнително възнаграждение, уговорено като ваучери за храна за периода 13.09.3011г. до 28.02.2011г., и същият следва да бъде изцяло уважен.


Основателността на иска по чл.224, ал.1 ГПК се обуславя от кумулативното наличие на двете предпоставки - прекратено трудово правоотношение и неизползван към датата на прекратяване на трудовото правоотношение платен годишен отпуск от служителя. Трудовото правоотношение се прекратява извънсъдебно с едностранно изявление на страните по трудовия договор. В този смисъл изявлението на работника, е проявило своя ефект и към датата на устните състезания е налице прекратено трудово правоотношение. От заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и заключението по ССчЕ се установява, че ищецът към датата на уволнение има 13 дни неизползван платен годишен отпуск. Размерът на обезщетението за 13 дни неизползван платен годишен отпуск при спазване нормата на чл.177 КТ и кредитиране заключението по ССчЕ е в чиста сума за получаване 351 лв. Ищецът претендира сума в по-малък размер -346,67 лв., за която и искът следва да бъде изцяло уважен.


Основателността на иска по чл.221, ал.1 ГПК се обуславя от наличието в полза на работника и надлежното упражняване на потестативното право едностранно да прекрати трудовото правоотношение при наличие предпоставките на чл.327, т.2 или т.3 КТ. От събраните по делото доказателства - ССчЕ, се установи, че към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника, ищецът разполага с потестативното право едностранно да прекрати правоотношението - налице е неизпълнение от работодателя на задължението му за заплащане на трудово възнаграждение.

Заплащане
Уважение
Привилегии
Фирмена сигурност
Натоварване
Потенциал
Местоположение
Колеги
Работна среда
написано 07.09.2012г. събота в 13:53
мнение от
отношение бивш служител
към обект/отдел vynshni linii
в град София

Начислената, но неизплатена брутна сума за обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ е в размер на 366,93 лв., като нетният размер възлиза на 330,24 лв. През процесния период на ищеца са изплатени дневни командировъчни пари за командировки в чужбина в размер на 1 090,00 евро, като разликата с определения в НСКЧ размер възлиза на 334,00 евро. За извършени курсове по вътрешни линии ищецът, съобразно разходни касови ордени е получил 1 540,00 лв., като разликата с определения в Наредбата за командировките в страната размер е 920,00 лв.Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка на събраните по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, след като ги прецени с оглед целия събран доказателствен материал и прецени, че са еднозначни, безпротиворечиви и неоспорени от страните.При постановяване на съдебното си решение съдът взе предвид и правилата за разпределената в хода на процеса доказателствена тежест превид характера на предявените искове.Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:По предявения иск с правна квалификация чл.128, т.2 от КТНастоящият иск с правна квалификация чл.128, т.2 от КТ е допустим – предявен е от лице, което има правото да претендира изплащане на дължимо и уговорено трудово възнаграждение като насрещна престация срещу осъществена трудово дейност. Разгледан по същество предявения иск е частично основателен, като съображенията за това са следните:За уважаването на така предявения иск е необходимо да се докаже наличието на трудово правоотношение, по което през процесния период ищецът е престирал труд, за който не е получил уговореното между страните трудово възнаграждение.От представените по делото доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение в периода 15.06.2009 г. – 21.12.2010 г., който включва и периода на исковата претенция /юни 2009 г. – декември 2010 г./. Не се спори, че ищецът в качеството си на служител е изпълнявал трудовите си задължения съгласно изискванията на работодателя. С оглед посоченото и съобразно изискването на чл.124 от КТ за ответната страна в качеството й на работодател е възникнало задължението да заплати на служителя си възнаграждение за извършената работа. По настоящия иск в тежест на ищеца е да докаже размера на уговореното трудово възнаграждение, съответно работодателят следва да представи доказателства за положителния факт на плащането му.Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на в. л. по представената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира в тази му част, начисленото брутно трудово възнаграждение на ищеца за процесния период е в размер на 4 801,08 лв. По делото са представени доказателства /Удостоверение № 2238 от 04.07.2011 г. на „БАНКА ДСК” ЕАД/ за частично плащане на дължимото възнаграждение в общ размер на 388,91 лв. при посочени основания „заплата м.11.2009 г.” и „заплата м.12.2009 г.” Предвид посоченото и съгласно приетата ССЕ неизплатеното на ищеца брутно трудово възнаграждение за периода от м.06.2009 г. до м.12.2010 г. възлиза 4 412,17 лв.Относно възражението на ответника, че следва да бъде присъден нетния размер на трудовото възнаграждение, е необходимо да се посочи следното:Вземането на служител за трудово възнаграждение включва и частта, която той, в качеството си на юридически длъжник към държавата, дължи за данъци и осигуровки. Техническото начисляване и превеждане на тези суми към държавата под формата на удръжки, което работодателят извършва, не освобождава същия от задължението да плати на служителя дължимото брутно трудово възнаграждение в пълен размер. Следва да се посочи, че задължението на работодателя за превеждане на сумите за данъци и осигуровки възниква в момента на изплащане на трудовото възнаграждение, като от представените по делото доказателства се установява, че в конкретния случай изискуемостта на тези вземания не е настъпила, тъй като не се доказа плащане на дължимото трудово възнаграждение.По иск с правна квалификация чл.86, ал.1 от ЗЗДСъобразно разпоредбата на чл.245, ал.2 от КТ при неизпълнение на задължението от страна на работодателя да заплаща ежемесечно договореното трудово възнаграждение, същото остава изискуемо и работодателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид липсата на специални уговорки между страните относно срока за заплащане на трудовото възнаграждение и съгласно чл.270, ал.2 от КТ следва да се направи извод, че в края на всеки месец, в който е била престирана работна сила, работодателят е следвало да заплаща дължимото възнаграждение. Според чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато задължението е с определен срок, длъжникът изпада в забава след изтичането му, без да е необходима покана от кредитора за изпълнение. С оглед посоченото предявения от ищеца иск на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателен, доколкото неговото уважаване се предопределя и от основателността на главния иск. Относно размера на дължимото обезщетение за забава, съдът не кредитира заключението на в. л. в тази му част, тъй като обезщетението е определено на база нетния размер на дължимото трудово възнаграждение. Доколкото по-горе се обоснова задължението на работодателя за заплащане брутния размер на трудовото възнаграждение, именно върху същия следва да се начисли съответното обезщетение за забава. Мораторната лихва върху всяко дължимо месечно трудово възнаграждение следва да се изчисли за периода от първо число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба. Размерът на претендираното от ищеца обезщетение за забава върху дължимото трудово възнаграждение за периода от м.06.2009 г. до м.12.2010 г. възлиза на сумата от 328,11 лв., до която исковата претенция ще бъде уважена като основателна и доказана.Предвид уважаването на исковите претенции за заплащане на дължимото трудово възнаграждение съдът следва да вземе становище относно направеното от ответната страна възражение за прихващане със сумата от 653,25 лв., представляваща надплатени командировъчни пари за извършени международни автобусни курсове. От представените доказателства по делото, включително заключението по назначената ССЕ, се установи, че през процесния период на ищеца са изплатени дневни командировъчни пари за командировки в чужбина в размер на 1 090,00 евро, като разликата с определения в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина размер възлиза на 334,00 евро. Съгласно чл.31, ал.1 от НСКСЧ размерът на изплащаните командировъчни пари се определя съгласно посочените в Приложение № 3 ставки. Ал.6 на същата разпоредба дава възможност ръководителите на предприятия да определят размери на командировъчните пари, различни от предвидените с приложението, като в съдебната практика /Решение на ВКС, ІІІ г. о., № 421 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 969/2009 г./ е установено, че е допустимо единствено определяне на по-високи такива. От изложеното следва, че получаването на по-високи от определените с НСКСЧ суми за командировъчни пари е допустимо. В настоящия случай със Заповед № С-32/28.12.2007 г. ответникът е определил изплащаните на служителите му командировъчни да съответстват на предвидените в НСКСЧ размери, а надплатените суми да се считат за трудово възнаграждение. Установи се безспорно, че командировъчните пари за извършени международни курсове са изплатени съгласно отчети на ищеца и втория шофьор за получени служебни аванси, както и от отчети по пера „разходи за дни командировка”. От изложеното следва, че тези суми, с оглед заповедта на работодателя са недължими, но са получени от ищеца добросъвестно със съзнанието, че същите му се дължат. Съгласно ТР № 79/1965 г. на ОСГК на ВС по приложението на чл.82 от КТ /отм./, идентичен със сега действащата разпоредба на чл.271, ал.1 от КТ, с факта на добросъвестното им получаване служителят се е освободил от задължението да ги върне. За това освобождаване е достатъчно същият да е имал съзнанието, че за него съществува право да получи съответните сумите. Добросъвестността на служителя при получаването на недължими суми, с оглед установената от чл.8, ал.2 във вр. с чл.271, ал.1 от КТ оборима презумпция, се предполага до доказване на противното, като в тежест на работодателя е да установи недобросъвестността на служителя си, за да възникне условие връщане на получените суми. Предвид доказателствата по делото следва да се приеме, че ищецът е получил добросъвестно сумата от 334,00 евро, представляваща разликата между размера на изплатените и на дължимите командировъчни пари за извършени международни курсове.Допълнителна предпоставка за неоснователност на направеното от ответника възражение е нормата на чл.272, ал.1 от КТ, която забранява извършването на удръжки от трудово възнаграждение без съгласието на служителя, освен в изрично предвидените случаи. По своята същност получаването от ищеца на недължими командировъчни пари над установения със заповед на работодателя размер представлява неоснователно обогатяване по смисъла на чл.55, ал.1 от ЗЗД, което обаче не е сред хипотезите, в които законодателят допуска удръжки от трудовото възнаграждение.Предвид изложеното направеното от ответната страна възражение за прихващане следва да бъде отхвърлено като неоснователно.С оглед пълнота на настоящите мотиви е необходимо да се посочи, че гореизложеното се отнася и за получената от ищеца, съобразно разходни касови ордени, сума от 1 540,00 лв. командировъчни пари за извършени курсове по вътрешни линии. Съгласно чл.6, ал.1, т.1 от Наредбата за служебните командировки в страната не се считат за командировани лицата, извършващи постоянната си работа по време на пътуване. Изрично посочена категория такива лица са шофьорите, доколкото тяхната трудова дейност е несъвместима с характера на командировката като изпълнение на трудовите задължение извън мястото на постоянната работа на служителя, когато нуждите на предприятието налагат това (чл.121, ал.1 от КТ). Предвид посоченото следва, че сумата от 1 540,00 лв. се явява недължимо платена на ищеца поради неправилна преценка относно приложимия нормативен акт, но с оглед презумпираната добросъвестност на служителя и забраната по чл.272, ал.1 от КТ, искане за прихващане/приспадане на изплатената сума е недопустимо.По иск с правна квалификация чл.224, ал.1 от КТ:Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 във вр. с чл.177 от КТ при прекратяване на трудово правоотношение служителят има право да получи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, чийто размер се определя от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ прекратяването на правоотношението, през който служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Необходимо е служителят да докаже продължителността на неизползвания платен годишен отпуск. С представената по делото Заповед № 278/20.12.2010 г. за прекратяване на трудовото правоотншение между страните е определено на служителя да бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 30 дни. Същото се подкрепя и от отправеното от ответната страна с отговора на исковата молба волеизявление, че не оспорва претендираното от ищеца обезщетение. Съгласно заключението на в. л. по изслушаната в с. з. и неоспорена от страните ССЕ размерът на начисленото и неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск възлиза на сумата от 330,24 лв. С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес искът следва да бъде уважен до претендирания с исковата молба размер от 263,12 лв. като основателен и доказан.Ищецът е претендирал присъждане на разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер на 450,00 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.80 от ГПК.Ответникът също е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора такива не следва да бъдат присъдени.Ръководен от гореизложеното, съдътР Е Ш И :ОСЪЖДА „Ю. ИВКОНИ” ООД, ЕИК 121444454, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ц. И. Ш.” № 17, с управител И. Л. К., да заплати на П. Л. П., ЕГН XXXX, със съдебен адрес гр. Г., ул. „С.” № 30, ет.1, чрез Адвокатско дружество „Б., Б. и съдружници”, сумата от 4 412,17 лв. (четири хиляди четиристотин и дванадесет лева и седемнадесет стотинки), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.06.2009 г. до м.12.2010 г., ведно със сумата от 328,11 лв. (триста двадесет и осем лева и единадесет стотинки), представляваща законна лихва върху главницата за периода от 01.07.2009 г. до 28.12.2010 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /28.12.2010 г./ до окончателното изплащане.ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане на дължимото трудово възнаграждение и мораторна лихва с насрещно вземане с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, представляващо платено без основание обезщетение за командироване.ОСЪЖДА „Ю. ИВКОНИ” ООД, ЕИК 121444454, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ц. И. Ш.” № 17, с управител И. Л. К., да заплати на П. Л. П., ЕГН XXXX, със съдебен адрес гр. Г., ул. „С.” № 30, ет.1, чрез Адвокатско дружество „Б., Б. и съдружници”, сумата от 263,12 лв. (двеста шестдесет и три лева и дванадесет стотинки), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба /28.12.2010 г./ до окончателното изплащане.ОСЪЖДА „Ю. ИВКОНИ” ООД, ЕИК 121444454, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ц. И. Ш.” № 17, с управител И. Л. К., да заплати на П. Л. П., ЕГН XXXX, със съдебен адрес гр. Г., ул. „С.” № 30, ет.1, чрез Адвокатско дружество „Б., Б. и съдружници”, сумата от 450,00 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща разноски по делото – адвокатско възнаграждение. РАЙОНЕН СЪДИЯ:

написано 07.09.2012г. събота в 13:47
мнение от
отношение бивш служител
към обект/отдел vytreshni linii
в град София

Р Е Ш Е Н И Е №….гр. С., 05.04.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А С. районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 74-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:РАЙОНЕН СЪДИЯ: Атанас Николовпри секретаря Мая Каргова, като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 41 203 по описа за 2011 г., за да се произнесе съобрази следното:Производството е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл.128, т.2 от КТ, съединен с иск по чл.86 от ЗЗД, и иск по чл.224, ал.1 от КТ.В исковата молба се твърди, че ищецът П. Л. П. на 15.06.2009 г. е сключил трудов договор с ответната страна, по силата на който изпълнявал длъжността „шофьор на автобус” при уговорено общо месечно възнаграждение в размер на 263,12 лв. Заявява се, че поради незаплащане на дължимото възнаграждение за периода юни 2009 г. – декември 2010 г. в общ размер на 4 999,28 лв., трудовото правоотношение между страните е било прекратено със Заповед № 278/20.12.2010 г. на основание чл.325, т.1 от КТ. Твърди се, че дължимата сума за трудово възнаграждение не е заплатена, поради което ищецът моли ответната страна да бъде осъдена да му заплати следните суми: 4 999,28 лв. – неплатено трудово възнаграждение за периода от м.06.2009 г. до м.12.2010 г.; 855,00 лв. – мораторна лихва за забава върху дължимата главница; 263,12 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; законната лихва върху претендираните суми от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.В рамките на едномесечния срок е постъпил отговор. В него се възразява срещу основателността на предявените искове. Твърди се, че претендираната на основание чл.128, т.2 от КТ сума следва да бъде формирана на база нетния размер на месечното трудово възнаграждение на ищеца, дължимо след изплащането на законоустановените удръжки от работодателя. Ответната страна заявява, че за месеците ноември – декември 2009 г. и юли – ноември 2010 г. ищецът е получил дължимото му се трудово възнаграждение заедно с изплатени командировъчни пари за командировки в страната. Посочва се, че за процесния период ищецът е получил и сумата от 2 131,85 лв., представляваща командировъчни пари за командировки в чужбина. Съгласно заповед на управителя на ответното дружество всички изплатени командировъчни пари за командировки в чужбина, надвищаващи размера, определен с Наредбата за служебните командировки и специлизации в чужбина, следвало да се считат за изплатено трудово възнаграждение на служителите. С оглед посоченото ответникът прави възражение за прихващане на евентуални негови задължения към ищеца за сумата от 653,25 лв., представляваща надплатени командировъчни пари. Ответното дружество не оспорва ищцовата претенция по чл.224, ал.1 от КТ и я признава изцяло в претендирания размер.В с. з. ищецът не се явява и не се представлява.Ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба.От събрания по делото доказателствен материал, съдът прие за установено следното от фактическа страна:На 15.06.2009 г. на основание чл.70, ал.1 от КТ е сключен Трудов договор № 1319/15.06.2009 г. между „Ю. Ивкони” ООД като работодател и П. Л. П. като служител за изпълнението на длъжността „шофьор на автобус” при уговорена основна работна заплата в размер на 260,00 лв. и основен плаген годишен отпуск от 20 дни.Трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено със Заповед № 278/20.12.2010 г. на основание чл.325, т.1 от КТ по взаимно съгласие, считано от 21.12.2010 г., като е наредено на служителя да бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 30 дни.По делото са представени справки за извършените от дружеството – работодател начисления относно трудовите възнаграждения и изплатените на ищеца суми за процесния период.Със Заповед № С-32/28.12.2007 г. и Заповед № С-33/07.01.2008 г. на управителя на ответното дружество е предвидено дневните пари за служебни командировки в чужбина и на територията на страната да се изчисляват и изплащат съгласно размера, посочен в Приложение № 3 към чл.31, ал.1 от НСКСЧ, съответно – в Наредбата за служебните командировки в страната, като всички суми, изплатени на служителите над тези размери да се считат за изплатено трудово възнаграждение.По делото са представени отчети за изпълнени от ищеца автобусни превози по направленията Р. – Букурещ – Каламата и С. – В. – Неаопол в периода от 09.10.2010 г. до 19.12.2010 г.Съгласно приетите като доказателство по делото извлечения от банкова сметка на ищеца се установява, че ответното дружество му е изплатило дължимото трудово възнаграждение за м. ноември 2009 г. на две части – 100,00 лв., платени на 16.12.2009 г., и 95,86 лв., платени на 30.12.2009 г. На 25.03.2010 г. ответникът е превел трудовото възнаграждение за м. декември 2009 г. Посочените извлечения са представени ведно с Удостоверение № 2238 от 04.07.2011 г. на „БАНКА ДСК” ЕАД.От приетото по делото закллючение на в. л. по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на начисленото брутно трудово възнаграждение на ищеца съгласно разплащателните ведомости за целия процесен период от м.06.2009 г. до м.12.2010 г. е 4 801,08 лв., съответно начисленото нетно възнаграждение е в размер на 3 585,31 лв.

Показани мнения 21 - 30 от общо 291 |< « По-нови 1234567 По-стари » >|

За BGRABOTODATEL.COM

BGRabotodatel.com е сайт, в който всеки може да каже "Аз обичам моята работа" или "Аз мразя моята работа". BGRabotodatel.com е сайт за тези от вас, които желаят да започнат нова работа и искат да разберат какво мислят хората, които са работили или работят в дадената фирма. Интересуват Ви привилегиите, заплата, условия на работа, уважение - тук бихте могли да получите информация за българските работодатели от "кухнята", без да се налага да поемате излишни рискове. Ако има какво да кажете за Вашата работа, дайте своето мнение, но моля, направете го тактично и искрено.
BGRabotodatel.com не участва в писането на мненията в сайта! Тези мнения изразяват само и единствено личното мнение на техните автори!

84875 мнения за 7396 фирми!