Офисът се намира на сравнително добро място, макар и опциите за градски транспорт да не са много, заплащането е добро и няма забавяния. Сред колегите има изключителни професионалисти, макар и някои от тях да остават незабелязани от управата.
Потенциалът за развитие клони към нула. Фирмена сигурност няма - няма особено значение колко добре си вършиш работата, хора изхвърчат от днес за утре поради безумни причини. Натоварването е голямо, дават се задачи за вчера, хората се пресират допълнително и непрекъснато им се натяква, че не работят достатъчно бързо. Нови игри отдавна не се правят.
Атмосферата е доста токсична, благодарение на самозабравилите се управители, които се изживяват като робовладелци. През месец-два, понякога и по-често, събират всички служители да им начукват канчетата за щяло и нещяло и да наблегнат самите те (управителите) колко са богати и преуспели и могат да разполагат с хората, както си искат, да се изживяват като спасители и ментори. Всички работят в стрес и страх дали утре ще имат работа. Личното мнение не се толерира. Уважение от висшия мениджмънт не очаквайте, може да прочетете майските интервюта с Доброслав Димитров и да си направите изводите.
Най-смехотворното е как единият управител обикаля по бюрата да изяжда храната на служителите си.

Не съм работил в тази компания, но съм слушал много истории от един от управителите там, с който бяхме близки приятели. Общо взето последния коментар тук е много точен и правилен. В тази компания много неща се случват благодарение на симпатии и подмазване. Въпросния човек ми е споделял, че е бил повишен преди години на управител благодарение на тези “качества”. Даже спокойно мога да каже че позицията е дадена със “специални услуги”. Другият кандидат който не бе избран е бил много по- отговорен, знаещ и опитен, но очевидно тези качества в компанията не се ценят. Пропагандата която набутват, че всички там са едно “голямо семейство” понякога е и в буквалния смисъл. Пример за това е че сестрата на въпросния управител, която е и съпруга на на един от ИТ-тата и се дава висока позиция в работата, защото все пак е част от семейството. Като всяка една друга българска компания или българско държавно дружество, нещата стават с връзки, подмазване и специални услуги. Въпросният управител си прекарва дните в работа правейки каквото си иска. Тръгва си когато му скимне, с часове го няма защото има други “задачи”, в срещите в които съм бил свидетел онлайн по време на ковид, взимаше минимално участие, дори не поздравяваше хората в екипа си. Като цяло си клати краката и по цял ден цъка приложения за за запознаства, защото е симпатичен на СЕО-тата и може да си прави каквото иска, което други колеги не могат да си позволят, ако не искат да получат по едно конско. За хората които работят там - или сте сляпи, или сте типичните български подмазвачи (има по подходящ израз но да не съм вулгарен) а тези които искат да работят там- недейте, освен ако и на вас ви липсва човещината.

От много време си мисля дали да пиша мнение за компанията. Изкарах там почти 6 години. Като условия на работа бих казал, че до онзи момент бяха едни от най-добрите. (Определено уважавам и Мони и Добри за това, че са постигнали подобни условия на работа за служителите си.)
В компанията обаче има и кофти неща, на които в началото гледах да не обръщам внимание (в крайна сметка съм там да работя и не ме интересува, кой на кого се усмихва и на кого се правя мили очички), но с напредване на времето това специално отношение все повече се набиваше на очи. Имаше ситуации, в които трябваше да се вземе отношение по посока на приближени (на шефовете) мениджъри за подобряване на тяхната работа, но това не се случваше, а за същите и по-малки проблеми редовите служители биваха привиквани и лееекинко им се "караха"... Това за мен с течение на времето си каза думата, не исках да съм "симпатичен" за да съм "добре". Никога не съм бил конфликтен и винаги съм гледал да подпомагам колегите си, но изтривалка не исках да ставам.
Постепенно загубих мотивацията си да работя в компанията, на всяко привикване да ме "съветват" (за всичките години ми се случило само 2-3 пъти, като единия даже беше грешка) вече не вярвах на мениджмънта, за толкова време бях видял доста от поведението на преките мениджъри и дори на някои от висшият мениджмънт. Лъскавите обяснения и високопарни думи нямаха ефект, а "карането" съвсем. А когато и за капак CEO (CTO-то не помня каква беше точната позиция на Ц.) за последно ме извика, да ми направи забележка и ми даде за пример най-големият подлизурко в компанията... съвсеим изстинах за стоенето там. Дори и парите не можеха да ме убедят да стоя!
Разбира се има го и моментът, че през почти цялото време работех по едно основно нещо и в един момент просто бърн-аутнах. Казах на прекият си ръководител (точно ми го бяха сменили с един от "приближените" мениджъри) и хоп няколко месеца след това се разделихме. :)

Казвам всичко това като се опитвам да не придавам излишни краски на ситуацията. Това е моята гледна точка.

Комапнията има защо да е един от добрите работодатели, но си има и своите слаби страни!
А що се отнася до желаещите да работят там:
Преценете си, това което пиша гледам да е максимално обективно.

П.С. След напускането на компанията си мислех, че няма да попадна на по-лош мениджмънт... е излъгах се! Но това е друга истроия :)

Този Корона вирус ще ни побърка всички - скучаех в home office и реших да вляза да разгледам какво се пише за нас тук..
Гледам назад мненията и виждам как от поне 3 години ни вещаят крах, катастрофа и всякакви други doomsday прогнози и не се стърпях да не направя един post ;) .

На 21.9.2018 станахме част от Stillfront, шведска публична компания с оценка на 1 милиард $. Това е първата им и все още единствена сделка в Източна Европа, засега сме единствените оттук, които са успели да им спечелят доверието.

Вече като част от групата, само година след присъединяването ни, бяхме посочени като center of excellence for development, единствени от всички. Ето част от новите ни колеги, сред които сме се откроили:

https://www.stillfront.com/en/studios-contacts/

С други думи, както Марк Твен е казал - "The rumours of my death have been greatly exaggerated?" :D

Страхотни колеги и добри бонуси, агресивна политика за overtime и сбъркан мениджмънт + полицейщина на работното място.

Фирмата е със затихващи функции - бомба със закъснител.Игрите са зле направени и са на загуба.
Работи се под напрежение.
Шефчето нищо не разбира от игри,но това не му пречи да има претенции за всичко.
Във фирмата само циркаджии,така не съм се смял никъде другаде.Пълни аматьори,обяснявайки как преди 15г са започнали в гараж с пентиум 4 :) като Бил Гейтс.
Не е необходимо да обяснявате. В ИТ сектора, хората не са толкова прости.Всички знаем с какви пари стартирахте и с какви пари оцелявате.
В един момент всичко това ще приключи зле.

Само да ви кажа, че в тоя сайт няма как да има 10-15-20 позитивни мнения едно след друго, освен ако от фирмата не си ги публикуват сами или под строй.

Иначе не я знам фирмата, но просто ми направиха голямо впечатление с изключително позитивните коментари без нито един негативен между тях точно в bgrabotodatel, където хората се сещат да влязат като са недоволни :D

Правете си изводите.

Моят случай е малко по - различен. Не съм част от ИО, но съм част от трейнинг кемпа, съответно ежедневно се срещам и общувам с хора от фирмата. Всичко са усмихнати, весели, умни и позитивни. Отначало ми беше странно, защото не съм свикнал постоянно да бъда заобиколен от позитивни хора, без лицемерие. Не вярвах, че в България има такава компания, докато не стъпих в Империята. Лично моят преподавател знаеше името и фамилията ми преди да е започнал курса. Имаше случай, когато на друг курсист му изгоря харда и му предложиха веднага да му дадат лаптоп, за да учи и да си пише проектите. А шефа... не съм виждал по - голям пич от него.

Започнах работа във фирмата не много отдавна. Дойдох от един много по-различен свят. Свят, в който думи като уважение, лоялност, разбирателство и открита комуникация не съществуваха. За краткия период, през който съм тук осъзнах каква е истинската същност на тези думи. Тук, преди всичко, хората се стремят да бъдат такива - хора. Няма такова нещо, като „ Оффф, остават още 8, 7, 6, 5.... часа и да си тръгвам“. Отиваш на работа и се чувстваш като у дома си. Забравяш за времето.
В тази Империя императорите правят всичко по силите си за своите имперци и обратното.
П.С. На тези с негативните коментари пожелавам да попаднат на място, като това от което дойдох, за да разберат,какво означава да работиш под постоянно напрежение, да гледат на теб като лесно заменимо парче месо и да се държат с теб като с муле. Дано тогава ви дойде акъл и се научите да не бъдете Бай Ганьовци...

Здравейте! В момента се оглеждам за работа като дигитален художник из родните или международни студия за игри. Чувам позитивни мнения от познати за фирмата, но без опит в подобна такова сигурно ще е малко по трудно. Има ли художник измежду вас, който може да даде мнение, за портфолио, за естеството на работа... Другото важно, което ми е интересно е стажът (стажантската програма) във фирмата платен ли е ?