Според Конституцията на Република България:

Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

Този текст накратко означава, че можете да имате каквото пожелаете мнение за света около вас, както и че имате право да споделяте своето мнение със света.

Чл. 39. (2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

Това означава, че горното право не е основание да извършвате насилие спрямо личността, свободите и правата на останалите граждани. От тук нататък този въпрос е доразвит в наказателникят кодекс (Раздел VII).

Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.

Чл. 40. (2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.

Накратко в тези два параграфа се казва, че изпълнителната власт няма право да се намесва в медиите, освен по съдебен ред.

Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

Това означава, че имате право да питате. Само толкова.

Чл. 41. (2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.

Този член до голяма степен обуславя формулировката на предходните. Означава, че изпълнителната власт трябва да Ви отговори когато питете. Жалко, че не работи на практика, все пак работят за нас, нали?

И така това е нормативната уредба за свободата на словото в Република България. Много скромна е всъщност. Принципно е напредничава и звучи много красиво, на практика обаче тази нормативна уредба не гарантира свободата на изразяване на медиите по никакъв начин. За щастие си имаме някои по стойностни медии и интернет, които дават някаква база все пак.

Нека обаче обсъдим някои моменти, които много хора желаещи да ползват конституционните си права в нашия сайт пропускат:

1. Горните свободи са лични, а не анонимни. Ако държите да ги ползвате това е начинът.
2. Обидата онлайн си е като всяка друга обида и се третира по същия начин от наказателния кодекс.
3. Това, че искате да кажете нещо, не означава, че някой друг е задължен да Ви слуша или да се съгласява с вас.
4. Това, че искате да кажете нещо, по никакъв начин не задължава, който и да било да Ви подкрепя като го излъчи или публикува.
5. Това, че са Ви ощетили не ви дава право Вие да ощетявате някой друг.
6. Има си институции, които си имат правомощия. Медиите не ги контролират, а само информират обществото. Правилният ред е да се обръщате към съответните институции за решаването на проблеми от тяхната компетентност.
7. Желанието Ви, да знаете нещо, само по себе си не задължава никой до Ви отговаря.

Надявам се тази скромна и сбита информация да помогне за ограмотяването на някои граждани, на които много им се пише, но не им се чете. Ние затова сме написали прости правила, но те се четат също по диагонал, както и Конституцията.

В този сайт, даваме възможност за изказване на всички желаещи да споделят своят личен опит, при техните работодатели, с други хора. Правим го, защото смятаме, че е нужно. Правилата, които сме въвели са задължително условие, което ние поставяме за писане на мнения в сайта. При неспазването на тези правила, мненията се свалят. Това дали са ви ощетили или не, дали сте написали истината или не и дали сте писали положително или отрицателно мнение изобщо не ни засяга. Това е ваше мнение, а не наше! Екипът на този сайт не редактира мнения. Екипът на този сайт не пише мнения. Екипът на този сайт няма позиция относно легитимноста и верността на мненията написани от наши потребители. Ние просто даваме възможност за използване на свободата на словото, като такава, както е дефинирана в основния закон. Работим за спазването на горните права и свободи в нашия сайт. Който не е узрял за тях, предлагаме да си търси късмета другаде.

За желаещите да се запознаят с принципите на свободато на словото, препоръчвам да прочетат за свобода на изразяване и клевета.

БГ Работодател има дейност, донякъде припокриваща се с извършваната от този нов сайт и намираме за най малкото некоректно подобни лъжи да се „легитимират“ в националните медии. Пишем едва сега по темата защото не се и чувстваме особено застрашени от този „проект“, пък бил той и с толкова медийна подкрепа и „с изключителната подкрепа и участиe на Комисар Меглена Кунева“ (повтарям, да не би някой да не е разбрал).

БГРаботодател не е сайт ориентиран към потребителски права, а към трудови такива, въпреки това тук често се обсъждат и въпросите свързани с предлаганите от фирмите услуги и тяхното качество. Предвиждаме откриване на специализирана секция за целта в скоро време.

Има обаче няколко успешно работещи проекти с почти идентична насоченост, които за разлика от този преекспониран izlugan.com, са преживели яслите без да ги дундуркат толкова, че и работят даже! За тях ще пиша малко по-подробно по-долу, тъй като държа да отбележа някои от лъжите на izlugan.com (представете си и търговска марка са защитили та ще ги споменаваме само с името на домейна).

Аз лично доста се изненадах когато гледах емисията по bTV. То бива журналистическа некадърност, ама толкова не бива. Репортаж, поднесен в прайм тайм-а, с лек политически привкус и почти никаква истина относно контекста. И после ще ми разправят за професионализъм и колко велики медии били … Елементарен клиентелизъм е по-добро определение вероятно.

Ето няколко факти относно лъжите покрай izlugan.com:

1. Този сайт не е първи. Дори не е в топ 10 по възраст. За справка WHOIS и Google.
2. Този сайт не е уникален има поне 20 сайта с подобна насоченост за които знам. Поне 10 български. Не знам какво са го мислили една година концептуално, но не са стигнали далеч.
3. Този сайт не е работещ. Не е довършен и не върши реално предназначението си. Пробвайте ги! Този модел става за сайт с 1-2-3-10 оплаквания на ден. Пробвайте 800-900 публикации на ден, както са при нас и пак ще си говорим…
4. Този сайт не е хакван(връзка).  Просто е клекнал сървъра след тази медийна реклама. На никой не му е притрябвала празната им база на два месеца, пълна с фалшиви(тестови и ПР) постове в по голямата си част. Малко по-грамотен администратор му трябва на сайта. Да пробват натоварването с нас моля! Тук нямаме такъв проблем при висока посещаемост.
5. Този сайт няма „изключителната подкрепа и участиe на Комисар Меглена Кунева“, по простата причина, че в качеството си на еврокомисар(т.е. министър в ЕК) г-жа Кунева няма право да предлага никакви „изключителни“ подкрепления!

Колегите от client.bg, сайт който съществува от почти 3 години са също доста недоволни, че гореупоменатия сайт директно е взаимствал и голяма част от логиката и екраните от техния сайт. Ето цитат:

Една идея, чийто основи бяха поставени преди цели 3 години, изведнъж се обявява за “нова” и “уникална” в национален ефир. От хора, изплагиатствали я “едно към едно”.

Екипът, осъществил  идеята Client.bg се чувства обиден, а трудът ни – подценен. През последните десетина дни, национални медии като Нова ТВ, БТВ, ТВ2 една след друга бързаха да представят и запознаят зрителите си с izlugan.com.

Недоволството им е напълно основателно според мен, въпреки че и те са взаимствали идеята, защото националните медии правят лъжлива реклама, която засяга трудът на немалко хора и би трябвало да се допуска само под формата на платено съобщение! Това последното е по закон и СЕМ ще получат връзката към тази статия. Кой ги е подвел и защо са го позволили си е техен проблем имат си хора за това, които не са си свършили работата.

Искам да упомена някои от сайтовете в тази ниша жертва на медийно затъмнение от години, но работещи активно за защита на вашите потребителски права. Списъкът е само със сайтове, които ние считаме, че допринасят за каузата – „потребителите да могат да се изкажат и да получат отговор„.

kzp.bg

Комисия за защита на потребителите е държавният орган, който има правомощия за административно решаване на въпроси свързани с защитата на вашите права като потребители. Този орган би трябвало да се ползва с пълната подкрепа и участие на бившия министър, после евредепутат и сега еврокомисар г-жа Кунева, а не някакъв си съмнителен частен проект.

bradva.com

Брадва е от първите независими проекти в областта на публичноста за нарушения на граждански и човешки права. Връстник на БГ работодател. Там може да се подава сигнал, ако сте станали жертва на измама от произволен характер.

client.bg

Сайта client.bg е цялостна система за разрешаване на проблеми с комуникацията с фирми. Това, което рекламират izlugan.com, като ръчен труд тук е оформено като автоматизирана система. Тук можете да се жалвате от услуга и евентуално да получите отговор. Сайтът е малко сложен, понеже са се опитали да обхванат целия процес на комуникацията с двете страни, но пък е най обстойното решение.

potrebitel.bg

Потребител е портал свързан с потребителските права. Там има голяма количество информация по темата и имате възможност да публикувате жалба онлайн. Това е сайт разработен по проект финансиран по европейски програми. Ехоооо г-жо Кунева!

bgizmama.com

БГ Измама е сравнително нов сайт. Там са взаимствали от нас повечко отколкото е разумно, но им желаем успех.

antireklama-bg.com

Антиреклама е форум в който се публикуват оплаквания от некачествени продукти и услуги. Сравнително нов сайт. Развива се добре. Собственикът е амбициозен колега, който се закани да сезира комисия за защита на кункуренцията за случая с izlugan.com. Пожелаваме му успех!

Нямам претенции да съм изчерпателен така, че колегите, които имат какво да добавят моля да ни пишат.  Не обещавам да ги добавя, но при всички случаи ще ги разгледам.

В заключение ще кажа, че izlugan.com твърде много и грубо употреби името на еврокомисар Кунева, което предвид, че не се е случвало с по-легитимни, подопечни ней проекти, за мен е непонятно защо им бе позволено. При това като се погледне въпросният сайт това, което се вижда са една камара реклами и фирмени лога. Нещо куца социалната и гражданска страна помоему.

Пожелавам им успех и на тях все пак! Предвид концепцията им на работа ще се изненадам ако оцелеят 1 година. Надявам се да ме опровергаят!

Изниква обаче въпроса izlugan.com ли ползва г-жа Кунева за ПР или обратното – г-жа Кунeва употреби izlugan.com за целите на своята EU 2009 кампания? Вие как мислите?

П.П. Ще сме благодарни на izlugan.com ако не препечатват материали от БГРаботодател! Тези материали са публикувани в БГРаботодател при условията на БГРаботодател от техните автори. Ако авторите счетат за нужно да ги публикуват и в izlugan.com това би било редно, но да се краде съдържание НЕ Е РЕДНО… даже е ПОДСЪДНО по ред причини!

Процесът на работа по подобряване на класирането на дадена страница в търсачки се нарича оптимизация за търсачки(SEO).

Състезанието по думата ипотпал се организира от samo.bg а наградния фонд от 6200лв е предоставен от notebook.bg.

БГРаботодател в ипотпал

Екипът па БГРаботодател реши да участва в състезанието ипотпал, за да проверим как ще се класира сайта в силно конкурентна ниша срещу някои от най добрите в бранша в България(и света), както и да преоценим някои досегашни практики и да подобрим представянето на сайта.

За целта сме създали фиктивна страница за несъществуваща фирма Ипотпал ООД и въвеждаме в нея съдържание свързано с тематиката и практиките в сайта. Тъй като това е начинът, по който се представят фирмите при нас, опитът от това „ипотпал“ състезание ще помогне да подобрим цялостното представяне на сайта.

Персонажи в Ипотпал ООД темата

Решили сме да представим няколко типа коментари в сайта от името на въображаеми персонажи свързани с „фирмата“. Пишем неща, които вече са писани в сайта за други фирми и наблягаме на комичното в съдържанието. Надяваме се темата за Ипотпал ООД да е забавна и да я прочетете. Това е единствената тема в сайта, в която пишат хора от екипа ни.

Нека пробваме с примери…
Фрапиращ пример е отношението към нашия „Правилник (за прилагане на закона) за движение по пътищата„. Навремето (преди 15г.), когато го разучавах, бях наистина впечатлен от тази система. Тази система от правила има точно две цели:

1. да пази здравето и имуществото на участниците в движението (и това ако не е хубаво?);
2. да осигури максимална ефективност на наличната инфраструктура, т.е. бързината на придвижване да е максимизирана общо за всички участници. (а сега някой да каже, че и това не иска?)

Това, ако не са перфектните цели, не знам кои биха били. Да стигнете преди всичко живи, че и бързо.

С целите всичко е наред, но това, което наистина ме впечатли, е качеството на формулировките и ефективността, постижима при спазването им. За всяка ситуация си има ясни правила и приоритети. На мен поне не ми е известно, друга държава да има дори близък по качества правилник. Въпреки това, ефективността при нас е трагична. Би трябвало този правилник да се приема добре от хората!? … Е да, ама не.

Отначало си мислих, че правилата са сложни и затова „тиквениците“ не ги спазват. В последствие, обаче, ми стана ясно – Българите презираме правилата! „Нека баламите ги спазват – аз ще търся вратички.“

Това е нещо, което се приема от „обществото“. Родители, които учат децата си на номера. Училище, което подстрекава преписване и други форми на измама. Университетите са „чудо неземно“ в областта на маменето. Родители, търсещи с връзки да набутат отрочето къде ли не… И накрая, след всичко това, очакваме хора, които ще градят нещо?!

И какво излиза? Уж искаме, но си пречим сами. Не ми пробутвайте, че тия нарушения ги правят, видиш ли, „някои други“…

Примера с ППЗДП го използвам, защото е понятен и показателен, но подобно поведение на българите се наблюдава абсолютно навсякъде и за всяко правило. Този сайт също отнася огромни количества нарушения. Всеки ден! Направили сме правила, с които да дадем максимална свобода в рамките на закона. Посочили сме ги изрично! Потребителите се съгласяват с правилата и веднага след това ги нарушават. Получава се като във вица: „Пишеше мини … и аз минах…“

Човек като погледне отстрани и се чуди, кои са повече в тази държава – идиотите или социопатите? Защото това са двата варианта, ако нарушаваш правила, които са в твой интерес. Ако твърдиш, че не си второто, то явно си първото!

Правилата, били те закони, договори, морал или вяра, са основата на всяко взаимодействие в обществото. Когато се отказваме от тях, отказваме и да участваме в това, което те обуславят или го правим крайно неефективно. За да работи това общество, трябват правила … правила, които да важат за всички. Обсъждахме дефиниция за гражданин в „държавата на бебетата„, ето ви една нелоша: Гражданин е този, който спазва правилата на обществото и изисква от другите да правят същото.

Как очаквате да се промени икономическото ви състояние през следващите 3 месеца?

Възможните отговори са следните:

a) положително; b) отрицателно; c) без промяна

След това се дава възможност да въведете основни данни за демографско определение(пол,възраст,доход,позиция,отрасъл). Анкетета е професионално направена и нямам основание да се съмнявам в нейната представителност.

Това, което наистина ме изненада, са резултатите: 50-55% от участвалите очакват през следващите 3 месеца финансовото им състояние да се подобри и само по-малко от 20% смятат, че кризата съществува. Също така, крайно интересно ми се видя, че разликите между различните групи отговорили са незначителни.

Разправят, че българите сме били загубили вяра!?… Е, подобна вяра във висшите сили не бях виждал скоро. Никъде. Казвам „във висшите сили“, защото при наличието на тази вяра при всички групи отговорили в еднакви количества, няма как това да е „вяра в себе си“.

Това, което обаче ме гложди, на фона на всичкия тоя оптимизъм, са фактите… А някои от по-значимите от тях са:

• колапс на някои сектори като строителство и туризъм;
• пълна липса на нови инвестиции в почти всички сектори и орязване на вече заплануваните такива през през последните 8 месеца;
• масови маркетингови самоубийства от всякакви по размер фирми живеещи в някакво странично измерение;
• значително намаление на размера на вносния капитал от българите зад граница;
• нарастваща безработица;
• колапс в търсенето на множество услуги;
• колапс на българската фондова борса.

И вече да си дойдем на думата…Мен ме тревожи, че това всъщност не е оптимизъм(далеч съм и от идеята за внезапна набожност), а е отказ от реалността.

Реалността (икономическата, днес) не е общотрагична, но далеч не е цветиста и оптимистична в краткосрочен план, даже обратно. Всичко казано по-горе накратко означава, че в България през тази година ще се харчат много по-малко пари. Което пък означава голям проблем за всички борещи се за тези пари, а от там и за техните служители.

Предвид, че става дума за лично икономическо състояние и по голямата част от тези хора са „на заплата“, всичките тези хора очевидно очакват заплатите им да се увеличат съвсем скоро… Искрено се надявам, но за съжаление очакванията са нереалистични и много хора ще останат разочаровани.

Растеж наистина ще има, но само във фирмите чиято дейност е в растеж. Това обаче е относително малка част от трудовия пазар. Съветът ми към служителите е, да приложат малко здрав разум и да основават претенциите си на реални неща. Ефективността и резултатите от работата са по-важни от преди. Правете така, че вашият труд да носи максимални ползи за работодателя ви и ще получите увеличението. Така или иначе работодателите нямат особен избор при свит пазар… а и доброволното напускане е по-евтино от съкращенията за тях.

Демокрацията, като система на управление, предполага отговорност на множество нива, за да сработи добре. Като се почне от личностната такава или „морал“, през обществената такава или „гражданско общество“ и се стигне до държавническата такава. Постоянно слушам, как сме нямали държавници и как сме нямали гражданско общество…

Това е вярно – спор няма… Проблемът обаче е далеч по сериозен – няма личности, няма ги гражданите на тази държава. Според мен, този проблем е далеч по притеснителен от първите два и де-факто е основа за тях. Точно в това се изразяват „традициите“ на „старите демокрации“, а не в някакво си законодателство или форма на управление. Демокрацията е нещо много лично и българинът не е готов за него. Никой не може да те направи гражданин! Трябва да си го отработиш сам! Обществото може само да помогне.

Искам да засегна две думи, обект на невероятно неразбиране в България – те са „Отговорност“ и „Свобода“.

Отговорност не е да си платиш цената или изпълниш задълженията, след като те хванат, а да ги изпълняваш, защото си ги приел и това е твоята част от сделката, без да е необходим допълнителен контрол.

Отговорност е да казваш истината… Отговорност е да си изхвърляш боклука в кошчетата… Отговорност е да се учиш… Отговорност е да си навреме на работа и да работиш усърдно… Отговорност е да уважаваш околните и най вече себе си!

Свобода не е да се налагаш над другите по някакво право, а възможността да си им равен… Свобода е да плащаш данъци, а не рекет… Свобода е да създаваш избор, а не да следваш чужд такъв… Свободата е във възможността, а не по право!

Две прости думи и толкова много недоразумения около тях…

Българите  получихме тази демокрация твърде лесно и не бяхме подготвени за отговорността,  личната отговорност за самия себе си. Отговорността и свободата всеки да застане и да каже гордо: „Аз съм личност!“, “ Аз мога!“, “ Аз искам!“

И в крайна сметка се получи, че демокрацията вместо пълнолетна на 18 години, е още в яслите. И  като току що проговорили бебета, хора от всички възрасти реват и се тръшкат, и повтарят до несвяст само последното – „Аз искам!“, като деца, на които нещо е обещано, но не са разбрали от къде ще дойде и изобщо не възнамеряват да го заслужат.

„Аз искам!“ е безпочвено без „Аз съм!“ и „Аз мога!“ в реалния свят. Добре е българите да почнем да порастваме вече. А порастването си е много личен въпрос за всеки и кратки пътища няма.

На мен ми омръзна да живея в държавата на бебетата! А на вас?

Редакция:
Попаднах на една интересна дискусия в блога на yunuz, близка до тази тема и реших да я препоръчам:

Идеята за справедливост не може да се реализира стихийно. Условията за нея трябва да се изграждат търпеливо, последователно и мъдро. Отделните хора и общности — “народът” — може да искат справедливост. Но някой трябва да артикулира това като цел. И всъщност не само “някой”, а всички, които молят обществото за доверие.

Не съм съгласен с изказа на yunuz(останалата част от статията), както и не споделям политическите му пристрастия, но самия акт на повдигане на тези въпроси е важен в едно демократично общество. Да си задаваш въпроси, е част от търсенето на отговори … и който търси намира!

Никола Дачев

Подходихме по този начин, за да не задръстваме пощите с хиляди „уведомления за съкращение“ и „писма за сбогом“ и също така, за да избегнем побоища в офиса.

Надяваме се, да ви очаква успешна кариера. Моля заповядайте обратно в офиса, да си пробвате късмета!“

Тази вечер в „Шоуто на Слави“ по БТВ, Слави и неговият екип прочетоха отворено писмо към Президента, Парламента и Правителството с искане за иницииране на референдум за смяна на избирателната система в България с мажоритарна.

Отначало си помислих: „що за нищожна цел?“ и „защо да се разваля гражданският протест с това?“, но после  стигнах до следните изводи:

1) Да струва си това да е цел на протеста, защото целта  е много значима и точно по същество. Искаме по малко боклуци – това е най-легитимният начин да си ги избираме персонално.

2) Да струва си, защото това няма друг начин да мине през системата. Как ги виждате сегашните управници сами да го инициират това?

3) Да струва си, защото така шансът някой да извлече политически дивиденти при успех намаляват значително. Може да изберат него, но ще е заслужено и при мажоритерен вот няма да вкара още 20 маймуни в парламента.

4) Да струва си, за да има някакъв резултат. Като искаш всичко – не получаваш нищо. Като искаш конкретно – може и да го получиш.

Затова мисля, че е време да се премине към по конкретни искания в този протест. И много хора неизлезли днес също ще се включат.

Така че ключовата дума на предстоящите протести би трябвало да е РЕФЕРЕНДУМ!

Остава да видим стиска ли му на Президента, защото останалите възможни, правителство и парламент,  най-много да го докарат до метеж, с досегашните си действия.

Относно неадекватните и противоконституционни реакции на управниците, можете да прочетете това: Правителството обяви протеста за „отпечатък върху демокрацията в България“

и това: Глупаци, играете си с огъня!

и това: А според притеснени управляващи – протестите трябва да се заб… регулират!

Също искам да призова всички, нямащи възможност да се присъединят към гражданския протест, но имащи желание да го сторят, да посетят да участват във виртуалния граждански протест в интернет.

Прочетете и погледа върху целите на протеста в блога на Боян Юруков, един от авторите на виртуалния протест.

Някои изказаха мнения, че работодателите няма да загубят, кой-знае-колко-много от това, че някои служители може да протестират в работен ден. Може и така да е … но първо, това трябва те да си го решат и второ, далеч по-важен е принципа и личния избор.

Ако някой получава трудово възнаграждение или друга компенсация за времето, през което „протестира за граждански принципи“, нещо определено не е наред с логиката. Ами ако му хареса? Всяка седмица на протест с приятелите? Аз бирата – ти пържолите?

При протест в работно време, вършите поръчка за работодателя си! Ако хитреете с болнични, също той плаща, а вие демагогствате! Искате ли пример? Замислeте се, ако ви хванат за отлъчката и накажат (финансово да речем), ще участвате ли в следващия протест? Вие може би, а този до вас? Значи има зависимост. А и какви ценности можете да защитавате в подобен случай?

Затова ГРАЖДАНИ, правете протест за правда „на чисто“ и изяснете отношенията с работодателя си предвартелно. Поискайте си ден отпуска и като свободни хора изразете своя глас по площадите. Ако имате глас и желание разбира се.

За търсещите повече информация огледайте сайтовете на съорганизаторите и участниците – СРОКСОС, За да Остане Природа, ПРИЗИВ, ТВ Алма Матер, Богомил и още много

Тъй като досега сме се сблъсквали с множество опити за манипулации, както в полза, така и срещу дадени фирми, реших да напиша тази статия по въпроса за HR кампаниите. Съветвам въпросните HR ентусиасти да се замислят добре преди да вършат подобни неща.

Нека дам прост пример, за да стане ясно за какво говоря:

• Дадени са две или повече мнения
• Мненията са пуснати в рамките на относително кратък период от време
• Мненията са написани от едно и също място
• Написаните мнения претендират, че са от хора, които са в коренно различни взаимоотношения с визираната фирма.

Например съобщение 1 написано на 2008-08-22 08:41:47 :

Бях там за известно време и на всички бих казал – не ходете там…..

И мнение 2, написано на 2008-08-12 14:31:41:

Кандидатствах миналата седмица при тях за търговски представител ….

Тези две мнения са написани от едно и също „място“. Тогава възниква въпросът как така двама души – единият „кандидат за работа“, а другият „бивш служител“ пишат мнение за фирмата от едно и също „място“? Интересното е откъде се пишат мненията. А това ние го знаем.

Това, което става ясно е, че първо такива опити за манипулации се случват. Второ HR отделите са примитивни в изобретателноста си и явно са се учили от едно и също място та разиграват няколко заучени сценки. (Ех тоя тийм билдинг, някои са си повярвали…) Трето, има начини да се откриват такива практики в този сайт. И четвърто, виновниците скоро вероятно ще започнат да бъдат посочвани. Като изключим обратния резултат от разобличаването на такава кампания, последното би могло да има и легални последствия, ако фирмата, за която е писано, си потърси правата.

Да лъсне името на фирмата ви как злослови по адрес на конкурентна с евтини PR трикове, подкрепено с доказателства e последното нещо, което бихте искали ако имате идея от публичност.

Индикаторите за опит за манипулация, цитирани по горе са само малка част от това, което са наблюдава и само за по-простите случаи. Може да се каже, че администраторите ни много обичат умници, опитващи се да ги баламосват и постоянно откриват нови методи за противодействие. Това е все едно катедра по литература да предизвика тази по математика на шах турнир – никакъв шанс. Нека само кажем, че подобни на използваните от нас методи за анализ се използват успешно от компании като Google, в много по-голям мащаб, за откриване на злоупотреби с рейтингите в тяхната търсачка.