Първо държа да уточня, че БГРаботодател е организиран като прозрачна среда за публикуване на ревюта за работодатели/фирми и свързана с тях информация и “нормалните” потребители няма причина да се свързват с администрацията, а просто могат да използват сайта по предназначение. За останалите потребители, обаче имаме следните, често задавани въпроси(ЧЗВ) и прилежащите им отговори, които може да спомогнат за душевния Ви мир.

Общи въпроси:

В: Как да се свържа с Вас(администрацията на сайта BGRabotodatel.com)?

О: Използвайте формата за контакт.

В: Защо не ми отговорихте след като Ви писах?

О: Защото не ни е практика да отговаряме на сигнали. Системата ни е пасивна.  Взимаме отношение на база на правилата ни и според изискванията на закона и само толкова. Ако има информация, която сте ни спестили, ние считаме, че не е важна, защото сте я спестили. Ние не сме разследващ орган! Все пак в редките случаи, при които има смисъл да искаме допълнителна информация, го правим.

В: Имам конкретен, смислен въпрос, който искам да Ви попитам, ще ми отговорите ли?

О: Да.

В: Как да подам сигнал за нарушение?

О: Използвайте формата за контакти по следния начин:

1. В полето “Относно” изберете “Сигнал за нарушение на правилата”.
2. В полето “Относно фирма / мнение / страница” въведете адреса на страницата където е нарушението или пълното име на фирмата.
3. В полето “Вашето съобщение” посочете, кое конкретно мнение според Вас нарушава правилата. Ако са няколко изредете ги. В случай на обида е добре да цитирате конкретната дума или израз. Няма нужда да ни казвате, кои правила считате за нарушени и да се мотивирате просто ни трябва сигнал къде да проверим точно.
4. Пуснете сигнала.

В: Защо не направихте нищо като Ви пуснах сигнал?

О: Сигналите се обработват в рамките на деня на получаването им. В случай на продължителни празници може да се забави проверката с 2-3дни или до първият работен ден след това. Обработването на сигналите става като администратор/модератор на сайта прочете въпростото мнение и прецени според правилата и вътрешно приетата им интерпретация от нас, дали мнението отговаря на правилата или не. Желателно е да сте посочили конкретното мнение и в случай на обида конкретна дума или израз. Вашите интерпретации на правилата не се взимат предвид. Дискусия по правилата не се провежда след като се свържете с нас. В случай, че мислите, че сме пропуснали някакъв проблем, моля пуснете нов сигнал, като пишете по-конкретно!

В: Писах Ви email, в който Ви питам как да се свържа с Вас…?

О: В ефир сте …

За авторите на мнения:

В: Защо ми изтрихте мнението? (с цитирано мнение)

О: Защото не отговаря на т. X от правилата ни.

В: Защо ми изтрихте мнението? (без цитирано мнение)

О: Защото не отговаря на правилата ни! Поне за това трябва да е било… без гадателски умения няма как да знаем, кое мнение визирате. За бъдещи запитвания пробвайте тази тема.

В: Как да променя мнението, което написах?

О: Изпратете Ни новото съдържание заедно с връзката за редакция, която сте получили в електронната поща за потвърждаване на мнението. Ако новото съдържание не нарушава правилата то ще бъде публикувано. Надяваме се скоро този процес да стане автоматичен.

В: Как да изтрия мнението си?

О: Изпратете ни връзката за изтриване, която сте получили в електронната поща за потвърждаване на мнението. Надяваме се скоро този процес също да стане автоматичен.

За HR-и, “менажери” и “босове”

В: Има ли предимство, ако Ви изпратим официален документ(подпис/печат/нотариална заверка) пред съобщение през формата за контакт?

О: Не. Формата за контакт е предпочитаният и най-бърз начин за контакт с нас. Всички други начини са загуба на допълнително време.

В: Има ли значение, ако Ви се обади шефът или изпратим хубавата колежка, ще направите ли компромис?

О: Не.

В: Обажда Ви се лично, самия, единствен и неповторим управител на “Танганайската” супер-авторитетна-мега-фирма ***** за България, след като нашия компетентен ИТ отдел с дни търси публично достъпните WHOIS контакти към Вас, игнорирайки дадените в сайта контакти…

О: Доообре. В сайта има форма за контакти, можехте да си спестите времето и заземяващия ефект от този предстоящ разговор, като я използвате по предназначение…

В: Поради причината **** искаме да изтриете мнението X за нашата фирма!

О: Ако има нарушение на правилата на сайта, моля сигнализирайте на администраторите, като изпозвате формата за контакт!

В: Искаме да махнете темата за нашата фирма от вашия сайт?

О: Цяла тема не се закрива. Бихме махнали всяко мнение, на което сте автор, ако пожелаете това! Ако сте автор, формално сте “собственик” на мнението и Ние признаваме Вашето право да се разпореждате с него. Авторството се доказва чрез получения код при потвърждаването на мнението.

В: Искам да знам кой точно е написал мнението X?

О: Тази информация, доколкото я има при нас се предоставя на Съда, Прокуратурата и МВР срещу съответен писмен документ от тях, който да го изисква.

В: Написаните неща за нашата фирма не отговарят на истината и уронват доброто име на фирмата ни. Какво ще направите?

О: Ще Ви помилим, ако има мнения, които нарушават нашите правила или закона да ни, сигнализирате, като изпозвате формата за контакт! Отвъд това фирмите нямат качествен фактор асоцииран с името им по българското законодателство и Ние не се занимаваме с маркетинг.

В: Дали не можем да измислим нещо…?

О: Надали.

В: Как ще Ни посъветвате да подобрим онлайн имиджа на нашата фирма?

О: Първо ще отбележим, че не е от нашата компетентност да Ви дадем качествен съвет по този въпрос, но предвид, че за разлика от горните, задавате интелигентен въпрос ще се опитаме да помогнем…

Като правило ще кажем да наблегнете на силните страни на компанията и продуктите си вместо да се занимавате с цензура! Ако имате проблеми решавайте ги, а не се опитвайте да ги покривайте! Ако не се справяте с това проблема си е във Вас, а не в интернет! Публичната обратна връзка от служители и потребители отдавна е ресурс, който се използва в по-напредналите общества.

Също вероятно ще се радвате да узнаете, че не сте сами и съществува термина ORM. Съществуват и ресурси на Български език по темата, както и агенции занимаващи се с “ПР от този век” в България. Ние не сме асоциирани с такива и не можем да коментираме качествата им в случай, че решите да ги ползвате. На територията на този сайт(и не само) не се толерират долнопробни ПР практики, така че Ви съветваме внимателно да проучвате подобни услуги преди да ги ползвате.

И специално за фирмите и техните мениджъри да припомним!

Мненията публикувани в сайта изразяват само и единствено личното мнение на техните автори, според тяхните способности за изразяване и от тяхната гледна точка. Тези мнения по никакъв начин не са потвърдени или заверени от никого за истинност и изчерпателност и следва да се разглеждат само и единствено като лични мнения. Посетителите на този сайт следва сами да преценяват доколко е значима и вярна информацията в тези мнения и ние не даваме никакъв съвет по този въпрос.

При една голяма организация различията в културата на отделните нива са значителни и началника и подчинените говорят на различен език. Хофстеде казва, че висшите ръководители „живеят за да работят”, а изпълнителите „работят за да живеят”. Колкото по голямо е властовото разстояние и има повече нива в организацията толкова по-бюрократична и неефективна е дадената организация.

Според изследване в 33 страни Българските работници са сред най-малко мотивираните в света, 2/3 от тях не са ангажирани с организацията, в която работят. В тях преобладава очакването, че отсрещната страна иска да ги измами, поради което са подозрителни и недоверчиви. Затова БГ предприемачите не обичат да назначават висши мениджъри, а работниците не могат да си сътрудничат. Затова в България имаме предимно малки семейни фирми. Ние гледаме да не си развалим взаимоотношенията с колегите, но в същото време не им се доверяваме и гледаме да уредим всичко по „втория начин”.

Българските работници са пасивни на работното място, тъй като мислят, че за успеха са необходими късмет, съдба или чудо. Поради тази причина никой не мисли или планира дългосрочно. Деветдесет процента от българите не мислят, че от една сделка може да спечелят и двете страни. Орташкото месо и кучетата не го ядат.

В сферата на работнатата комуникация парадоксът е, че българинът не търпи някой да е по-горе от него. Същевременно нито е склонен да послуша някой, който не му е началник, нито би дал указания на някой който не му е подчинен. Затова често се чува „Кажи на твоя шеф да каже на моя.”. ”Кой си ти та да ми казваш” или „Какъв съм им аз, че да им кажа?”

Същевременно ако му дадеш малко власт гледай само за какво става въпрос. Започват изисквания към подчинените „да не мислят, а да изпълняват”. Колкото повече недоверие във властта толкова повече в капана на властта. Типичния БГ шеф предлага зависимост, а типичният изпълнител търси размиване на личната отговорност. Затова когато нещо не е направил отговаря с „защото никой не ми каза.” В същото време живо се интересуваме от това другия как си върши работата. Как тогава да комуникираме на работното си място?

В книгата си „Как да успяваме” Юлиян Генчев твърди, че комуникацията в нашето общество се характеризира с голямо влияние на контекста. Или с други думи „казвам ти дъще сещай се снахо”. Колкото по голяма е една организация и има повече нива и по-сложни елементи, толкова по-трудно се осъществява контакт. В началото на разговора българският бизнесмен рядко се насочва към целта, той първо „изгражда взаимно доверие”. Гледа да се позове на общи приятели, често споменава намерения вместо конкретно съдържание. В медиите няма разговори очи в очи, а истините се казват зад гърба. На свой ред обикновения българин трудно възприема казаното за чиста монета и черпи информацията предимно от слухове, клюки и посредници. Как тогава да създадем продуктивна организация?

Едно решение на този въпрос е правилният подбор на персонал с подходящи ценности още в началния етап на компанията. Друго решение е модифициране на културата на Българина. Служителите да искат не просто да оцелеят, а да имат желание за изява. Не да казват „Кой съм аз, че да решавам сам?”, а да имат самочувствието да рискуват, защото без риск няма печалба. Да не чакаме някой да ни оправи, а да се вземем в ръце. Нека бъдем сами автори на това което ни се случва.

гост автор: Петко Димов

Според Конституцията на Република България:

Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

Този текст накратко означава, че можете да имате каквото пожелаете мнение за света около вас, както и че имате право да споделяте своето мнение със света.

Чл. 39. (2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

Това означава, че горното право не е основание да извършвате насилие спрямо личността, свободите и правата на останалите граждани. От тук нататък този въпрос е доразвит в наказателникят кодекс (Раздел VII).

Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.

Чл. 40. (2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.

Накратко в тези два параграфа се казва, че изпълнителната власт няма право да се намесва в медиите, освен по съдебен ред.

Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

Това означава, че имате право да питате. Само толкова.

Чл. 41. (2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.

Този член до голяма степен обуславя формулировката на предходните. Означава, че изпълнителната власт трябва да Ви отговори когато питете. Жалко, че не работи на практика, все пак работят за нас, нали?

И така това е нормативната уредба за свободата на словото в Република България. Много скромна е всъщност. Принципно е напредничава и звучи много красиво, на практика обаче тази нормативна уредба не гарантира свободата на изразяване на медиите по никакъв начин. За щастие си имаме някои по стойностни медии и интернет, които дават някаква база все пак.

Нека обаче обсъдим някои моменти, които много хора желаещи да ползват конституционните си права в нашия сайт пропускат:

1. Горните свободи са лични, а не анонимни. Ако държите да ги ползвате това е начинът.
2. Обидата онлайн си е като всяка друга обида и се третира по същия начин от наказателния кодекс.
3. Това, че искате да кажете нещо, не означава, че някой друг е задължен да Ви слуша или да се съгласява с вас.
4. Това, че искате да кажете нещо, по никакъв начин не задължава, който и да било да Ви подкрепя като го излъчи или публикува.
5. Това, че са Ви ощетили не ви дава право Вие да ощетявате някой друг.
6. Има си институции, които си имат правомощия. Медиите не ги контролират, а само информират обществото. Правилният ред е да се обръщате към съответните институции за решаването на проблеми от тяхната компетентност.
7. Желанието Ви, да знаете нещо, само по себе си не задължава никой до Ви отговаря.

Надявам се тази скромна и сбита информация да помогне за ограмотяването на някои граждани, на които много им се пише, но не им се чете. Ние затова сме написали прости правила, но те се четат също по диагонал, както и Конституцията.

В този сайт, даваме възможност за изказване на всички желаещи да споделят своят личен опит, при техните работодатели, с други хора. Правим го, защото смятаме, че е нужно. Правилата, които сме въвели са задължително условие, което ние поставяме за писане на мнения в сайта. При неспазването на тези правила, мненията се свалят. Това дали са ви ощетили или не, дали сте написали истината или не и дали сте писали положително или отрицателно мнение изобщо не ни засяга. Това е ваше мнение, а не наше! Екипът на този сайт не редактира мнения. Екипът на този сайт не пише мнения. Екипът на този сайт няма позиция относно легитимноста и верността на мненията написани от наши потребители. Ние просто даваме възможност за използване на свободата на словото, като такава, както е дефинирана в основния закон. Работим за спазването на горните права и свободи в нашия сайт. Който не е узрял за тях, предлагаме да си търси късмета другаде.

За желаещите да се запознаят с принципите на свободато на словото, препоръчвам да прочетат за свобода на изразяване и клевета.

БГ Работодател има дейност, донякъде припокриваща се с извършваната от този нов сайт и намираме за най малкото некоректно подобни лъжи да се “легитимират” в националните медии. Пишем едва сега по темата защото не се и чувстваме особено застрашени от този “проект”, пък бил той и с толкова медийна подкрепа и “с изключителната подкрепа и участиe на Комисар Меглена Кунева” (повтарям, да не би някой да не е разбрал).

БГРаботодател не е сайт ориентиран към потребителски права, а към трудови такива, въпреки това тук често се обсъждат и въпросите свързани с предлаганите от фирмите услуги и тяхното качество. Предвиждаме откриване на специализирана секция за целта в скоро време.

Има обаче няколко успешно работещи проекти с почти идентична насоченост, които за разлика от този преекспониран izlugan.com, са преживели яслите без да ги дундуркат толкова, че и работят даже! За тях ще пиша малко по-подробно по-долу, тъй като държа да отбележа някои от лъжите на izlugan.com (представете си и търговска марка са защитили та ще ги споменаваме само с името на домейна).

Аз лично доста се изненадах когато гледах емисията по bTV. То бива журналистическа некадърност, ама толкова не бива. Репортаж, поднесен в прайм тайм-а, с лек политически привкус и почти никаква истина относно контекста. И после ще ми разправят за професионализъм и колко велики медии били … Елементарен клиентелизъм е по-добро определение вероятно.

Ето няколко факти относно лъжите покрай izlugan.com:

1. Този сайт не е първи. Дори не е в топ 10 по възраст. За справка WHOIS и Google.
2. Този сайт не е уникален има поне 20 сайта с подобна насоченост за които знам. Поне 10 български. Не знам какво са го мислили една година концептуално, но не са стигнали далеч.
3. Този сайт не е работещ. Не е довършен и не върши реално предназначението си. Пробвайте ги! Този модел става за сайт с 1-2-3-10 оплаквания на ден. Пробвайте 800-900 публикации на ден, както са при нас и пак ще си говорим…
4. Този сайт не е хакван(връзка).  Просто е клекнал сървъра след тази медийна реклама. На никой не му е притрябвала празната им база на два месеца, пълна с фалшиви(тестови и ПР) постове в по голямата си част. Малко по-грамотен администратор му трябва на сайта. Да пробват натоварването с нас моля! Тук нямаме такъв проблем при висока посещаемост.
5. Този сайт няма “изключителната подкрепа и участиe на Комисар Меглена Кунева”, по простата причина, че в качеството си на еврокомисар(т.е. министър в ЕК) г-жа Кунева няма право да предлага никакви “изключителни” подкрепления!

Колегите от client.bg, сайт който съществува от почти 3 години са също доста недоволни, че гореупоменатия сайт директно е взаимствал и голяма част от логиката и екраните от техния сайт. Ето цитат:

Една идея, чийто основи бяха поставени преди цели 3 години, изведнъж се обявява за “нова” и “уникална” в национален ефир. От хора, изплагиатствали я “едно към едно”.

Екипът, осъществил  идеята Client.bg се чувства обиден, а трудът ни – подценен. През последните десетина дни, национални медии като Нова ТВ, БТВ, ТВ2 една след друга бързаха да представят и запознаят зрителите си с izlugan.com.

Недоволството им е напълно основателно според мен, въпреки че и те са взаимствали идеята, защото националните медии правят лъжлива реклама, която засяга трудът на немалко хора и би трябвало да се допуска само под формата на платено съобщение! Това последното е по закон и СЕМ ще получат връзката към тази статия. Кой ги е подвел и защо са го позволили си е техен проблем имат си хора за това, които не са си свършили работата.

Искам да упомена някои от сайтовете в тази ниша жертва на медийно затъмнение от години, но работещи активно за защита на вашите потребителски права. Списъкът е само със сайтове, които ние считаме, че допринасят за каузата – “потребителите да могат да се изкажат и да получат отговор“.

kzp.bg

Комисия за защита на потребителите е държавният орган, който има правомощия за административно решаване на въпроси свързани с защитата на вашите права като потребители. Този орган би трябвало да се ползва с пълната подкрепа и участие на бившия министър, после евредепутат и сега еврокомисар г-жа Кунева, а не някакъв си съмнителен частен проект.

bradva.com

Брадва е от първите независими проекти в областта на публичноста за нарушения на граждански и човешки права. Връстник на БГ работодател. Там може да се подава сигнал, ако сте станали жертва на измама от произволен характер.

client.bg

Сайта client.bg е цялостна система за разрешаване на проблеми с комуникацията с фирми. Това, което рекламират izlugan.com, като ръчен труд тук е оформено като автоматизирана система. Тук можете да се жалвате от услуга и евентуално да получите отговор. Сайтът е малко сложен, понеже са се опитали да обхванат целия процес на комуникацията с двете страни, но пък е най обстойното решение.

potrebitel.bg

Потребител е портал свързан с потребителските права. Там има голяма количество информация по темата и имате възможност да публикувате жалба онлайн. Това е сайт разработен по проект финансиран по европейски програми. Ехоооо г-жо Кунева!

bgizmama.com

БГ Измама е сравнително нов сайт. Там са взаимствали от нас повечко отколкото е разумно, но им желаем успех.

antireklama-bg.com

Антиреклама е форум в който се публикуват оплаквания от некачествени продукти и услуги. Сравнително нов сайт. Развива се добре. Собственикът е амбициозен колега, който се закани да сезира комисия за защита на кункуренцията за случая с izlugan.com. Пожелаваме му успех!

Нямам претенции да съм изчерпателен така, че колегите, които имат какво да добавят моля да ни пишат.  Не обещавам да ги добавя, но при всички случаи ще ги разгледам.

В заключение ще кажа, че izlugan.com твърде много и грубо употреби името на еврокомисар Кунева, което предвид, че не се е случвало с по-легитимни, подопечни ней проекти, за мен е непонятно защо им бе позволено. При това като се погледне въпросният сайт това, което се вижда са една камара реклами и фирмени лога. Нещо куца социалната и гражданска страна помоему.

Пожелавам им успех и на тях все пак! Предвид концепцията им на работа ще се изненадам ако оцелеят 1 година. Надявам се да ме опровергаят!

Изниква обаче въпроса izlugan.com ли ползва г-жа Кунева за ПР или обратното – г-жа Кунeва употреби izlugan.com за целите на своята EU 2009 кампания? Вие как мислите?

П.П. Ще сме благодарни на izlugan.com ако не препечатват материали от БГРаботодател! Тези материали са публикувани в БГРаботодател при условията на БГРаботодател от техните автори. Ако авторите счетат за нужно да ги публикуват и в izlugan.com това би било редно, но да се краде съдържание НЕ Е РЕДНО… даже е ПОДСЪДНО по ред причини!

Процесът на работа по подобряване на класирането на дадена страница в търсачки се нарича оптимизация за търсачки(SEO).

Състезанието по думата ипотпал се организира от samo.bg а наградния фонд от 6200лв е предоставен от notebook.bg.

БГРаботодател в ипотпал

Екипът па БГРаботодател реши да участва в състезанието ипотпал, за да проверим как ще се класира сайта в силно конкурентна ниша срещу някои от най добрите в бранша в България(и света), както и да преоценим някои досегашни практики и да подобрим представянето на сайта.

За целта сме създали фиктивна страница за несъществуваща фирма Ипотпал ООД и въвеждаме в нея съдържание свързано с тематиката и практиките в сайта. Тъй като това е начинът, по който се представят фирмите при нас, опитът от това “ипотпал” състезание ще помогне да подобрим цялостното представяне на сайта.

Персонажи в Ипотпал ООД темата

Решили сме да представим няколко типа коментари в сайта от името на въображаеми персонажи свързани с “фирмата”. Пишем неща, които вече са писани в сайта за други фирми и наблягаме на комичното в съдържанието. Надяваме се темата за Ипотпал ООД да е забавна и да я прочетете. Това е единствената тема в сайта, в която пишат хора от екипа ни.

Нека пробваме с примери…
Фрапиращ пример е отношението към нашия “Правилник (за прилагане на закона) за движение по пътищата“. Навремето (преди 15г.), когато го разучавах, бях наистина впечатлен от тази система. Тази система от правила има точно две цели:

1. да пази здравето и имуществото на участниците в движението (и това ако не е хубаво?);
2. да осигури максимална ефективност на наличната инфраструктура, т.е. бързината на придвижване да е максимизирана общо за всички участници. (а сега някой да каже, че и това не иска?)

Това, ако не са перфектните цели, не знам кои биха били. Да стигнете преди всичко живи, че и бързо.

С целите всичко е наред, но това, което наистина ме впечатли, е качеството на формулировките и ефективността, постижима при спазването им. За всяка ситуация си има ясни правила и приоритети. На мен поне не ми е известно, друга държава да има дори близък по качества правилник. Въпреки това, ефективността при нас е трагична. Би трябвало този правилник да се приема добре от хората!? … Е да, ама не.

Отначало си мислих, че правилата са сложни и затова “тиквениците” не ги спазват. В последствие, обаче, ми стана ясно – Българите презираме правилата! “Нека баламите ги спазват – аз ще търся вратички.”

Това е нещо, което се приема от “обществото”. Родители, които учат децата си на номера. Училище, което подстрекава преписване и други форми на измама. Университетите са “чудо неземно” в областта на маменето. Родители, търсещи с връзки да набутат отрочето къде ли не… И накрая, след всичко това, очакваме хора, които ще градят нещо?!

И какво излиза? Уж искаме, но си пречим сами. Не ми пробутвайте, че тия нарушения ги правят, видиш ли, “някои други”…

Примера с ППЗДП го използвам, защото е понятен и показателен, но подобно поведение на българите се наблюдава абсолютно навсякъде и за всяко правило. Този сайт също отнася огромни количества нарушения. Всеки ден! Направили сме правила, с които да дадем максимална свобода в рамките на закона. Посочили сме ги изрично! Потребителите се съгласяват с правилата и веднага след това ги нарушават. Получава се като във вица: “Пишеше мини … и аз минах…”

Човек като погледне отстрани и се чуди, кои са повече в тази държава – идиотите или социопатите? Защото това са двата варианта, ако нарушаваш правила, които са в твой интерес. Ако твърдиш, че не си второто, то явно си първото!

Правилата, били те закони, договори, морал или вяра, са основата на всяко взаимодействие в обществото. Когато се отказваме от тях, отказваме и да участваме в това, което те обуславят или го правим крайно неефективно. За да работи това общество, трябват правила … правила, които да важат за всички. Обсъждахме дефиниция за гражданин в “държавата на бебетата“, ето ви една нелоша: Гражданин е този, който спазва правилата на обществото и изисква от другите да правят същото.

Как очаквате да се промени икономическото ви състояние през следващите 3 месеца?

Възможните отговори са следните:

a) положително; b) отрицателно; c) без промяна

След това се дава възможност да въведете основни данни за демографско определение(пол,възраст,доход,позиция,отрасъл). Анкетета е професионално направена и нямам основание да се съмнявам в нейната представителност.

Това, което наистина ме изненада, са резултатите: 50-55% от участвалите очакват през следващите 3 месеца финансовото им състояние да се подобри и само по-малко от 20% смятат, че кризата съществува. Също така, крайно интересно ми се видя, че разликите между различните групи отговорили са незначителни.

Разправят, че българите сме били загубили вяра!?… Е, подобна вяра във висшите сили не бях виждал скоро. Никъде. Казвам “във висшите сили”, защото при наличието на тази вяра при всички групи отговорили в еднакви количества, няма как това да е “вяра в себе си”.

Това, което обаче ме гложди, на фона на всичкия тоя оптимизъм, са фактите… А някои от по-значимите от тях са:

• колапс на някои сектори като строителство и туризъм;
• пълна липса на нови инвестиции в почти всички сектори и орязване на вече заплануваните такива през през последните 8 месеца;
• масови маркетингови самоубийства от всякакви по размер фирми живеещи в някакво странично измерение;
• значително намаление на размера на вносния капитал от българите зад граница;
• нарастваща безработица;
• колапс в търсенето на множество услуги;
• колапс на българската фондова борса.

И вече да си дойдем на думата…Мен ме тревожи, че това всъщност не е оптимизъм(далеч съм и от идеята за внезапна набожност), а е отказ от реалността.

Реалността (икономическата, днес) не е общотрагична, но далеч не е цветиста и оптимистична в краткосрочен план, даже обратно. Всичко казано по-горе накратко означава, че в България през тази година ще се харчат много по-малко пари. Което пък означава голям проблем за всички борещи се за тези пари, а от там и за техните служители.

Предвид, че става дума за лично икономическо състояние и по голямата част от тези хора са “на заплата”, всичките тези хора очевидно очакват заплатите им да се увеличат съвсем скоро… Искрено се надявам, но за съжаление очакванията са нереалистични и много хора ще останат разочаровани.

Растеж наистина ще има, но само във фирмите чиято дейност е в растеж. Това обаче е относително малка част от трудовия пазар. Съветът ми към служителите е, да приложат малко здрав разум и да основават претенциите си на реални неща. Ефективността и резултатите от работата са по-важни от преди. Правете така, че вашият труд да носи максимални ползи за работодателя ви и ще получите увеличението. Така или иначе работодателите нямат особен избор при свит пазар… а и доброволното напускане е по-евтино от съкращенията за тях.

Демокрацията, като система на управление, предполага отговорност на множество нива, за да сработи добре. Като се почне от личностната такава или “морал”, през обществената такава или “гражданско общество” и се стигне до държавническата такава. Постоянно слушам, как сме нямали държавници и как сме нямали гражданско общество…

Това е вярно – спор няма… Проблемът обаче е далеч по сериозен – няма личности, няма ги гражданите на тази държава. Според мен, този проблем е далеч по притеснителен от първите два и де-факто е основа за тях. Точно в това се изразяват “традициите” на “старите демокрации”, а не в някакво си законодателство или форма на управление. Демокрацията е нещо много лично и българинът не е готов за него. Никой не може да те направи гражданин! Трябва да си го отработиш сам! Обществото може само да помогне.

Искам да засегна две думи, обект на невероятно неразбиране в България – те са “Отговорност” и “Свобода”.

Отговорност не е да си платиш цената или изпълниш задълженията, след като те хванат, а да ги изпълняваш, защото си ги приел и това е твоята част от сделката, без да е необходим допълнителен контрол.

Отговорност е да казваш истината… Отговорност е да си изхвърляш боклука в кошчетата… Отговорност е да се учиш… Отговорност е да си навреме на работа и да работиш усърдно… Отговорност е да уважаваш околните и най вече себе си!

Свобода не е да се налагаш над другите по някакво право, а възможността да си им равен… Свобода е да плащаш данъци, а не рекет… Свобода е да създаваш избор, а не да следваш чужд такъв… Свободата е във възможността, а не по право!

Две прости думи и толкова много недоразумения около тях…

Българите  получихме тази демокрация твърде лесно и не бяхме подготвени за отговорността,  личната отговорност за самия себе си. Отговорността и свободата всеки да застане и да каже гордо: “Аз съм личност!”, ” Аз мога!”, ” Аз искам!”

И в крайна сметка се получи, че демокрацията вместо пълнолетна на 18 години, е още в яслите. И  като току що проговорили бебета, хора от всички възрасти реват и се тръшкат, и повтарят до несвяст само последното – “Аз искам!”, като деца, на които нещо е обещано, но не са разбрали от къде ще дойде и изобщо не възнамеряват да го заслужат.

“Аз искам!” е безпочвено без “Аз съм!” и “Аз мога!” в реалния свят. Добре е българите да почнем да порастваме вече. А порастването си е много личен въпрос за всеки и кратки пътища няма.

На мен ми омръзна да живея в държавата на бебетата! А на вас?

Редакция:
Попаднах на една интересна дискусия в блога на yunuz, близка до тази тема и реших да я препоръчам:

Идеята за справедливост не може да се реализира стихийно. Условията за нея трябва да се изграждат търпеливо, последователно и мъдро. Отделните хора и общности — “народът” — може да искат справедливост. Но някой трябва да артикулира това като цел. И всъщност не само “някой”, а всички, които молят обществото за доверие.

Не съм съгласен с изказа на yunuz(останалата част от статията), както и не споделям политическите му пристрастия, но самия акт на повдигане на тези въпроси е важен в едно демократично общество. Да си задаваш въпроси, е част от търсенето на отговори … и който търси намира!

Никола Дачев

Подходихме по този начин, за да не задръстваме пощите с хиляди “уведомления за съкращение” и “писма за сбогом” и също така, за да избегнем побоища в офиса.

Надяваме се, да ви очаква успешна кариера. Моля заповядайте обратно в офиса, да си пробвате късмета!”

Тази вечер в “Шоуто на Слави” по БТВ, Слави и неговият екип прочетоха отворено писмо към Президента, Парламента и Правителството с искане за иницииране на референдум за смяна на избирателната система в България с мажоритарна.

Отначало си помислих: “що за нищожна цел?” и “защо да се разваля гражданският протест с това?”, но после  стигнах до следните изводи:

1) Да струва си това да е цел на протеста, защото целта  е много значима и точно по същество. Искаме по малко боклуци – това е най-легитимният начин да си ги избираме персонално.

2) Да струва си, защото това няма друг начин да мине през системата. Как ги виждате сегашните управници сами да го инициират това?

3) Да струва си, защото така шансът някой да извлече политически дивиденти при успех намаляват значително. Може да изберат него, но ще е заслужено и при мажоритерен вот няма да вкара още 20 маймуни в парламента.

4) Да струва си, за да има някакъв резултат. Като искаш всичко – не получаваш нищо. Като искаш конкретно – може и да го получиш.

Затова мисля, че е време да се премине към по конкретни искания в този протест. И много хора неизлезли днес също ще се включат.

Така че ключовата дума на предстоящите протести би трябвало да е РЕФЕРЕНДУМ!

Остава да видим стиска ли му на Президента, защото останалите възможни, правителство и парламент,  най-много да го докарат до метеж, с досегашните си действия.

Относно неадекватните и противоконституционни реакции на управниците, можете да прочетете това: Правителството обяви протеста за “отпечатък върху демокрацията в България”

и това: Глупаци, играете си с огъня!

и това: А според притеснени управляващи – протестите трябва да се заб… регулират!

Също искам да призова всички, нямащи възможност да се присъединят към гражданския протест, но имащи желание да го сторят, да посетят да участват във виртуалния граждански протест в интернет.

Прочетете и погледа върху целите на протеста в блога на Боян Юруков, един от авторите на виртуалния протест.