И да напомня … когато много хора бяха ученици или студенти, а някои не бяха родени, беше излязла песента за Стената и това, че не искаме да сме марионетки …

Има нещо много странно в живеещите в блок с развалена входна врата, които си предават като магическа тайна чалъма „просто леко повдигаш вратата и вече може да заключиш“, вместо да сменят бравата/вратата.

Цялата държава е така – намира се чалъм да се възползваш от всичко, но не и да го поправиш.

Относно правилата по пътищата, нека дам и един казус. Преди време в Южна БЪлгария имаше по баловете загинали 3-4 прекрасни ученици. Вечерта в полунощ взели колата, карал някой от тях и турски автобус ги блъснал. Не спазили предимство на кръстовище и ги помлял. И всички ахнаха как не се спазвали правилата, да не се качваме пили и тем подобни. А на някой от тия викачи хрумна ли му, че дори и да си трезвен, ако няма добра видимост и онзи, който е с предимство кара много по-бързо от разрешеното му, то ти няма как да си виновен? На някой хрумна ли му, че дефакто турският автобус е карал прекалено бързо, и че може би момчетата са нямали шанс да го видят навреме и навреме да реагират? Колко хора не знаят, че и нощем автобуси пердашат по нормални пътища с над 100 км в час? Това прави по около 30 метра в секунда. Тоест, за нормално тръгване и завиване на кръстовище ти трябват поне 3-4 секунди, което значи, че по тъмното е трябвало да го видят на над 100-150 метра момчетата преди да тръгнат. Казвам го, защото съм имал шанса да знам и за такива катастрофи от доверени хора. Е, тривиално е да видиш предимството, защото има знак. Тривиално е да видиш, че някой е пил. Но иска да се опиташ да помислиш, че може би има и друго. Казвам може би, не съм бил на място, нямам данни, но случаят поразително много се тълкува поразително тривиално. И зад разни лозунги като правила за предимство забравяме другите, където човек си превишава предимството, а после …. виновен му другият, който не го бил спазвал, не спазвал правилото и т.н. За незапознатите с историята нека припомня, че казват най-голяма законност на ниско ниво имало през така нареченото фашистко време. За съм, но не забравяйте, авторитетите и лидерите трябва да ги спазват. Искайте първо това от тях.

А пък аз видите ли, не е редно да съм анонимен и нямам право на глас. Замислете се – аз съм анонимен, за да се съсредоточите над проблема, а не над личността ми. Бил съм и от двете страни, и работещ и работодател. Най-лесното е да се пиша Иван Петков. И въпросът е – да са равнопоставени хората работещи или работили в и хората създали/управлявали организации. Те всички са хора, и не може някой си, какъвто и да е той, да си позволява какви ли не коментари по адрес на организация и ръководителите й, както и работещите. Не говоря тук за критични бележки относно работата, не говоря за условията на работа, а говоря за откровено злонамерени постинги на лична основа, които нито се премахват, нито се позволява публикуване на данни за автора. Е, как да Ви вярва човек, че сте безпристрастни и спазвате правилата за етична медия?
А някога да сте се сетили да поканите работодателите по официалния канал да коментират мненията за тях, но без редакция от Вас?

На Ваше място, с Вашите претенции, ако държа да не се разкрива самоличността на авторите, ще държа в никакъв случай да няма коментари по личен адрес на хора управляващи или работещи във фирмите. Всяко изречение с коментар по личен адрес, независимо похвала или негативно, трябва да се премахва.
Както са казали – нищо лично, просто бизнес. В Република България робството отдавна е премахнато и всеки, който не е желал дадена работа има свободата да я прекрати. Който иска колективни права, има си кодекс на труда и синдикати. Но отдавна и клеветата е наказуема, нали? И полицията е наистина добра, когато Вие не си свършите работата да идва и тя да укротява клеветниците.

Който не е желал даден работодател, да си е намерил друг. Който иска кариера, но да я получи с други хора, да се потруди. То не може да отидеш някъде, да ти се даде възможност и ти да намираш кусури, че горкия ти, колко си измъчван. Ами като си измъчван, пишеш молба до ръководителя да те освободи за несправяне, за нежелание да работиш, кажи му го и в очите, напиши документ, подпиши се там. Какво сте ги оставили да плюят ръководителите си. Да имат смелостта да го кажат в очите им. Аз съм го правил няколко пъти, когато съм бил доволен и когато недоволен от работата. Не боли. Ама като сам се правиш жертва, най-лесното е да обвиниш другия като демон на злото. Не говоря тука за ред издевателства, които са престъпни, нека да не съм разбран неправилно. Говоря за ония капризничещи хора, които все нещо им криво. Дадеш ли им ръка като са млади и зелени, после бързо я забравят. Дадеш ли им свобода, забравят се. Дадеш ли им отговорност за работа и не се справят, все някой друг им е виновен.
Все са герои, все могат да поемат отговорност, ама ако може да е само на думи.

Това е. Смятам, че трябва да обърнете внимание на еднаквото третиране на личностите, като не забравяте, че страните са поне две. И това бе идеята – да, да спазваме правилата, спазвайте ги и Вие – основното правило на демокрацията – равнопоставеност на хората и свобода на мненията, стига да уважаваме личността и правата й.

Второ има едни закони в тази държава, които обуславят правилата, които коментирате. По търговския закон имената и адресите на фирмите са публична информация така, че именно с тях ги идентифицираме. А по закона за защита на личните данни, същите данни за физическите лица са лична информация. Разликата е значима и ние спазваме правилата, както сам/а отбелязвате. Интересно е как първо нарушавате своите принципи като пишете анонимно, после исказвате желание да нарушавате закона и накрая ни обвинявате, че не ви помагаме? Кой според вас е в грешка в случая?

В тази статия не пишем за нашите правила обаче, а за отношението към правилата изобщо.