Работодател
Винаги съм се дразнил на хора, които сами си пречат. По принцип, всеки, който нарушава „правилата на играта“, пречи на себе си и на останалите да участват.
В общество, базирано на взаимозависимост, без правила – няма основа за предвидимост, без предвидимост – няма планове и инвестиции(в тези планове) и без тях – няма „бъдеще“. Или казано накратко: Без правила – няма условия за цивилизация. Българите станахме свободни, решихме, че няма правила, че са старомодни и че „не са за нас“.
Е, до тук успешно доказваме варварски похвати, вече 20 години… Състезание нямаше, поради дисквалификация на участиниците, защото „не харесали“ правилата… На печелившите служебно – да им е честито!…
Нека пробваме с примери…
Фрапиращ пример е отношението към нашия „Правилник (за прилагане на закона) за движение по пътищата„. Навремето (преди 15г.), когато го разучавах, бях наистина впечатлен от тази система. Тази система от правила има точно две цели:
- да пази здравето и имуществото на участниците в движението (и това ако не е хубаво?);
- да осигури максимална ефективност на наличната инфраструктура, т.е. бързината на придвижване да е максимизирана общо за всички участници. (а сега някой да каже, че и това не иска?)
Това, ако не са перфектните цели, не знам кои биха били. Да стигнете преди всичко живи, че и бързо.
С целите всичко е наред, но това, което наистина ме впечатли, е качеството на формулировките и ефективността, постижима при спазването им. За всяка ситуация си има ясни правила и приоритети. На мен поне не ми е известно, друга държава да има дори близък по качества правилник. Въпреки това, ефективността при нас е трагична. Би трябвало този правилник да се приема добре от хората!? … Е да, ама не.
Отначало си мислих, че правилата са сложни и затова „тиквениците“ не ги спазват. В последствие, обаче, ми стана ясно – Българите презираме правилата! „Нека баламите ги спазват – аз ще търся вратички.“
Това е нещо, което се приема от „обществото“. Родители, които учат децата си на номера. Училище, което подстрекава преписване и други форми на измама. Университетите са „чудо неземно“ в областта на маменето. Родители, търсещи с връзки да набутат отрочето къде ли не… И накрая, след всичко това, очакваме хора, които ще градят нещо?!
И какво излиза? Уж искаме, но си пречим сами. Не ми пробутвайте, че тия нарушения ги правят, видиш ли, „някои други“…
Примера с ППЗДП го използвам, защото е понятен и показателен, но подобно поведение на българите се наблюдава абсолютно навсякъде и за всяко правило. Този сайт също отнася огромни количества нарушения. Всеки ден! Направили сме правила, с които да дадем максимална свобода в рамките на закона. Посочили сме ги изрично! Потребителите се съгласяват с правилата и веднага след това ги нарушават. Получава се като във вица: „Пишеше мини … и аз минах…“
Човек като погледне отстрани и се чуди, кои са повече в тази държава – идиотите или социопатите? Защото това са двата варианта, ако нарушаваш правила, които са в твой интерес. Ако твърдиш, че не си второто, то явно си първото!
Правилата, били те закони, договори, морал или вяра, са основата на всяко взаимодействие в обществото. Когато се отказваме от тях, отказваме и да участваме в това, което те обуславят или го правим крайно неефективно. За да работи това общество, трябват правила … правила, които да важат за всички. Обсъждахме дефиниция за гражданин в „държавата на бебетата„, ето ви една нелоша: Гражданин е този, който спазва правилата на обществото и изисква от другите да правят същото.
български: 
33 Коментари
май 29th, 2009 в 21:57
1Автора много точно и за съжаление реално е описал момента с постоянното израстване и възпитание в измама – училище, университет, работа и т.н.
Това е направо начин на живот на българина. Не се замисляме май за това колко вярно е…
(Споменава се за някакво състезание. За какво става въпрос? Благодаря!)
май 30th, 2009 в 21:32
2Състезанието е метафора за 20-те години странен живот, който водим. На играта в която има по строги правила и дисклалификация обикновено и викат състезание. Предполагам, че щом се налага да обяснявам метафората не е особено успешна
май 31st, 2009 в 1:50
3Ако си творец по душа няма как да си на 100 процента предвидим.
май 31st, 2009 в 12:55
4@незабравимия
Това, че си творец не е основание да нарушаваш правилата… а и дефиницията за творец не е „Чалга на макс и газ до дупка!“ Творчеството си е творчество и в общия случай не може да се налага на другите.
юни 20th, 2009 в 12:11
5Представете си една интегрална схема. Какъв ред, какви правила, точното количество в точното време, в точната посока. Какъв первезен ред. Има ли някой който може да обвини електричеството че е проблемът, ако тази схема не работи – Мисля, че няма такъв, най вероятно нещо в схемата не е наред. Така че по скоро системата от правила е скапана и това е причината да не се спазва. Като греши в самото начало почти сигурно е че ще се греши и в средата и в карая, а края може и да е “фатален“. До колкото зная в миналото уроците по шофиране са били доста по внимателно следени т.к шофьорът трябва да придобие и навици и знания за правилата. Сега това е сведено до въртене на волан и натискане на газта. Дават му книжка пък той както иска да разбира правилата, отива на технически преглед дава едно две „стамболовчета“ и да ти е… и правилата. Я да видим какво ще стане ако всеки технически преглед става под очите на камери и информацията отива директно в центъра, без да се остави шас техника да се бара по глупостите докато проверява. Я да видим какво ще стане, ако на изпитите за лиценз се поставят камерки и при листовките и при кормуването. Я да видим ако се търси и съдебно отговорност вместо само администратвна. Я да се постави по една камерка на всеки катаджиййски автомобил.
Както се казва – в интегралната схема да има датчици за диагностика на място, а не в края.
юни 20th, 2009 в 12:28
6Подарък(http://www.vbox7.com/play:acfe03df)
юни 20th, 2009 в 15:59
7@жоро
Отлично те разбирам за контрола, макар и възгледите ми да са по либерални като цяло. Става дума обаче за волята да се прокарват подобни мерки, а тази воля трябва да дойде отвътре от гражданите.
юни 28th, 2009 в 20:44
8„Предполагам, че щом се налага да обяснявам метафората не е особено успешна“.
Първо здрасти отново!
Сори, че не разбрах метафората. Може и да се разбира, а аз просто да не схванах. За някой работи, с които не съм много наясно, не съм и особено схватлив. Иначе така сега ми просветна цялата статия.
Верно, че тук темите не са особено public-friendly, но не ти и трябва. Който трябва да разбира си разбира!
Иначе браво за всичко!
п.с.
Има ли някаква опцийка за абонамент по e-mail?
юли 10th, 2009 в 10:07
9Честно казано всичко това написано е по-скоро бръщолевене и реване, отколкото изразяване на позиция.
И аз много съжалявам, че не си бутнал детето си някъде, че някой друг е преписал на изпита и е получил по-висока оценка от теб и че твоя талон са го взели за превишена скорост със 7километра над ограничението, а този след теб е минал с 20лв и веднага е продължил по пътя си. Просто сърцераздирателно. Наистина…
И аз се чудя как може да са толкова дребнави хората, но предполагам отговора ще открия, когато възпитам своите деца и видя, че ти си възпитал своите също да не мамят на дребно.
Пийс
юли 11th, 2009 в 21:16
10@Антон Радев
Да, прав си, че не е лицеприятна темата. Определено е така и малко хора са склонни да се замислят отвъд собственото си его. Но имаше нужда тези неща да се кажат. Точно в този период изникнаха няколко подобни теми и предполагам, че не само аз съм я счел за важна. В „Шоуто на Слави“ взеха, че приказваха обширно точно в тази насока вечерта след като публикувах статията
@Pavel Kuts
Не виждам защо си мислиш, че аз лично се оплаквам? Тук не става дума за това, а за това че дребни тарикати с отношение като твоето, провалят „климатът“ в обществото. Което като цяло носи много по-големи щети, отколкото сборът на мижавите им ползи. Просто гледаме на нещата в различен порядък. За мен подобно отношение с нищо не се различава, като манталитет и ценности от това да доносничиш за близките си в държавна сигурност например…
август 19th, 2009 в 13:55
11Ще дам само един простичък пример от ежедневите на всички нас.Няма да коментирам – коментарите оставям на тези дето по-разбират от всички нас взети заедно. Всеки ден, всеки от нас е свидетел поне един път през деня на еднаи съща сцена във всеки български град. Светофара свети червено, дядовците и бабите /много по-често те, отколкото децата!/ РЕДОВНО ПРЕСИЧАТ ДОКАТО СВЕТИ ЧЕРВЕНОТО!
Какво да коментирам? Това са същите тези дядовци и баби дето са „възпитали“ вече децата си, те пък от своя страна /подражавайки на майките и бащите си/ са „възпитали“ техните внуци и така…до края на поколението….Внучето /респ. детето/расте със страхотен „пример“ срещу себе си!От тук нататък всеки разговор за правилата и за неспазването им е предопределен! Ако искаме нещо поне на йота да се промени, трябва просто да се вгледаме първо в себе си.
Да не говорим, че развиването на чувството за безнаказаност в българина е целенасочено „култивирано“ и поощрявано от 1944 година насам, та до настоящия момент! Колко много ни е позната фразата „М….та му на закона!Няма точно мен да хванат, я!“ или другата разновидност „Щом като Еди-кой-си не спазва правилата – и аз мога така!“
Ако не спрем да се вглеждаме в другите и да почнем да го правим същото по посока към себе си…-надежда всяка тука оставете!
август 31st, 2009 в 13:14
12Ако правилата не са оптимизирани за работа, не виждам смисъл да се спазват. Пример: 3ам, празни улици, червен светофар. Да мина ли или да не мина? Е па че минем как нема да минем, оти т’фа е абсурдно! Друг пример е баща ми, който е човек на възраст вече и го болят краката. Той предпочита да наруши правилата на улицата отколко да влезе в подлез, защото е мъчително за него. От друга страна не може да сложиш сфетофар на всеки 2м. Ние не сме роботи които да следваме правилата, а сме хора които мислим и преценяваме. А мисленето и преценката се базират на нашето възпитание.
август 31st, 2009 в 14:52
13А ако правилата са оптимизирани а Вие те сте ги разбрал? Има доста такива случаи. Правилата работят като система обикновено. По отделно може да нямат смисъл. Ако има добра видимост и е късно вечер(например) е редно светофарът да е в режим внимание и да се кара по знаци.
Това с безмислените светофари и дебилни знаци (50) на прав път с 4 платна са комплексарски изцепки от хора, които не разбират от сигурност, но тук не говоря за това. Говоря за това, че у твърде много хора няма елементарна култура за това да са част от това общество. Все едно гледам как циганите в нашето пловдивско гето са се закопали в боклук и правят протести накой да ги оправи. За което не се харчат толкова пари в никой друг квартал на Пловдив, между другото. Същото е. Това, че е в по-малка степен, не го прави различно по естество.
П.С. Мразя да минавам покрай Стара Загора 15км скапани ограничения и катаджии. Дано да ги подмине вече магистралата догодина…
септември 1st, 2009 в 15:57
14Много се задълба в правилата за движение,но да продължим. Нещата според мене са много прости. Правило номер 1: да се пазят пешеходците! Ако спазваш това правило, ще караш ли с 100км по малка уличка която няма осветление? Ако ще и 5000 знака да ти сложат, ако твоето съзнание не е да пазиш пешеходците и другите участници в движението, няма никаъв смисъл от знаци. Както и м/у другото няма смисъл от тези знаци ако мислиш с цел да пазиш участниците. Едно единствено правило отменя излишни 1000 правила. Е на това може да се каже оптимизация
септември 12th, 2009 в 22:14
15В конкретния пример с ПЗДП си напълно прав, там неспазването на правилата често води до кофти последици.
НО! Много е лесно да кажем – „който не спазва правилата е идиот“, но това просто не е така. Има причини и неразбирането на тези причини е истинската причина правилата да не се спазват. А на хората, които не го схващат това нещо, не им остава друго освен извода, че българите сме идиоти, какво е и в тоя случай.
Малко по-конкретно – защо не се спазват правилата по пътищата например. Най-честото е скоростта – в града повече от 60-70км неможе да вдигнеш, извън града – към 120. Съответно аз си купувам спортна кола за 30-40к и трябва да я карам с 60 – еми на практика не става така.
Лесно е да се каже, че съм идиот, но това не решава проблема с превишаването на скоростта. Решението – оправяне на инфраструктурата, така че рейсърите да не си чешат крастите по малките улички, а по аутобаните. Може да не ви харесва, но това е решението, а не да тръбим кой какъв бил идиот.
Това е един пример, мога да давам още, ама надявам се идеята е ясна
септември 22nd, 2009 в 22:58
16@lacho Чакай да видим дали съм те разбрал правилно? Значи купуваш си спортна кола и очакваш редовия данъкоплатец да ти плати построяването на писта? Нещо си се объркал, как стоят нещата навън. Там на който му се състезава, си наема време на писта и си плаща за удоволствието.
Предлагам алетрантивно решение „рейсърите“ рецидивисти да копат по строежа на магистралите
Хем ще си научат урока, хем и ще работят по проблема.
Обаче по-горе тук говорих за друг тип проблем…
септември 27th, 2009 в 3:17
17Не става въпрос някой да ми строи писта, а парите, които всички набиваме за пътен данък, да отиват наистина за пътища.
Ако Станишев например си беше свършил работата, сега щяхме да имаме магистрала Тракия и катастрофите и жертвите щяха да са много много по-малко при същия шофьорски манталитет. Това ми е мисълта. Ако чакаме манталитета на целия народ да се промени, значи проблема да си седи вечно.
октомври 7th, 2009 в 13:43
18Както обичам да казвам, въпроса не е точно какво правиш, въпроса е как го правиш. Дори да не спазваш правилата го прави така че да не вреди на другите, защото проблема е, че в повечето случаи се вреди на другите, а не само на себе си. Карай като идот – убии се, но не убивай и мен.
октомври 14th, 2009 в 15:40
19Задачка-закачка
Отивам в магазина и продавачката ме лъже в сметката. После същата продавачка отива на обущар, който я лъже, че лепи обувките със скъпо лепило, за да изкяри некой лев. Обущаря отива в кръчмата вечерта и бармана му разрежда водката та да гушне разликата. По късно бармана се качва при таксиджията, който включва помпата и го дере. Аз пък съм катаджия /само за примера/ и спирам таксиджията да му зема квото ми се полага, дето е превишил скоростта.
Кой е най-на далавера?
Това е моята илюстрация на обществото и манталитета ни.
А с отговора на задачата поздравявам всеки, който може да се припознае в горните персонажи.
ноември 16th, 2009 в 20:29
20Здравейте и от мен!
Искам и аз да кажа:
Напълно съм съгласен с мнението на Admin!
Огледайте се само и ще се натъкнете на стотици промери в ежедневието ни на дребни тарикатлъци!
Някой те прередил за нещо, мале колко е пробивен, а ти си ебати и балъка защото си спазваш реда и уважавш другите.
Колкото до бабичките, които пресичат на червено и кафяво и жълто и синьо – нагледал съм им се!
Един пример – от Пловдив съм и минавайки покрай Била на гарата бях спрял на червено на светофара.
Бабичка с торба пресече пътя, въпреки че там няма пешехдна пътека, а подлез и той беше точно под нея! Да ама тя такива подземни галерии не ги зачиташе. Къде по приятно е да вдигнеш адреналина на някой по пътното платно.
Замислете се и ще намерите стотици примери.
Не става така братя, всичко трябва да дойде първо от съзнанието, че щото ако няма съзнание каквито и закони да имаме нищо няма да се случи.
Поздрави на всички
декември 4th, 2009 в 4:08
21Съгласен съм с повечето от вас,но нали се сещате ,че тези за ,които пишеге едва ли влизат тук!
януари 2nd, 2010 в 14:42
22В случая пишем за обикновените хора. Тази година според Гугъл в този сайт са влезнали 1,231,128 абсолютно уникални посетители. Като изключим нормалните дублажи реалистичната цифра вероятно е между 400,000 и 600,000 граждани на РБ, в общия случай в активна възраст. Все някой от тях да сме осенили с някаква полезна идея ще е успех.
Така, че мисля, че именно тези, към които сме ги насочили, са четящите тези статии.
януари 15th, 2010 в 12:28
23Много добра статия. Описали са го психолози – неправилно поемане на рискове, справяне с рискове и неизвестността. Обаче, има и ситуации, в които спазването на общите правила е неправилно. Давам пример с този сайт. Държи се на обективност, без пристрасност и липса на отговорност на публикувалият. Добре, но не е така. Всяка фирма е поставена с името, с града, сайта. Зад нея стоят хора, които са собственици, управители, ръководители и т.н. Всеки може да пише анонимно всякаква критика. Ако фирмата пожелае да не се виждат тези данни, то Вие ще й откажете. Но ако от фирмата се опитат да посочат реалният човек, дори само с две имена, то бързо това се заличава. Е, питам, защо да спазваме да кажем правилата за обективност, като Вие създавате възможност и укривате реалните податели. Ще кажете, не сме сигурни че е той. А колко сигурни сте,че писалият е работил във фирмата, че реално има опит? Няма как да сте, затова трябва двете страни да се третират реално. Но просто и тук се държим като Андрешковци, да защитаваме винаги съседа, съселянина, близкият по интерес, а общите правила да важат другаде, ама не в този сайт. Затова коригирайте се Вие и поставете на равни начала фирмите и работещите. Иначе за мене Андрешко е прав. Винаги ще защити съседа си, защото съседът ще е този, който ще му помогне. Но „Андрешко“ трябва да има и смелост, когато съседът му мами, да му го каже лично. Както и когато лихварят мами или подвежда, и след това взема нивицата, житото или каквото било там. Сега във финансова криза ще видите истински тези измами наживо. И пак ще кажете – да спазваме правилата. Ами добре, но да са честни и справедливи за всички.
януари 18th, 2010 в 14:52
24@Анонимко
Първо защо анонимно? Нали бяхте за отговорността?
Второ има едни закони в тази държава, които обуславят правилата, които коментирате. По търговския закон имената и адресите на фирмите са публична информация така, че именно с тях ги идентифицираме. А по закона за защита на личните данни, същите данни за физическите лица са лична информация. Разликата е значима и ние спазваме правилата, както сам/а отбелязвате. Интересно е как първо нарушавате своите принципи като пишете анонимно, после исказвате желание да нарушавате закона и накрая ни обвинявате, че не ви помагаме? Кой според вас е в грешка в случая?
В тази статия не пишем за нашите правила обаче, а за отношението към правилата изобщо.
януари 20th, 2010 в 12:52
25Първо, вярно, търговският регистър е публичен. И там пише и имената на личностите с ред данни, които уж са лична информация. По закона за личната информация има определени данни, които са лични, ала личното и фамилното име едва ли са такива. И видите ли, фирмите и техните управители нямат право на лична информация, а на онзи, който доброволно е разчитал на тях за работа лична информация са и имената му, и те трябва да се крият. Лична информация са други данни, и неведнъж съм вдигал скандал в именити наши организации при опити да ми копират личната карта, например.
А пък аз видите ли, не е редно да съм анонимен и нямам право на глас. Замислете се – аз съм анонимен, за да се съсредоточите над проблема, а не над личността ми. Бил съм и от двете страни, и работещ и работодател. Най-лесното е да се пиша Иван Петков. И въпросът е – да са равнопоставени хората работещи или работили в и хората създали/управлявали организации. Те всички са хора, и не може някой си, какъвто и да е той, да си позволява какви ли не коментари по адрес на организация и ръководителите й, както и работещите. Не говоря тук за критични бележки относно работата, не говоря за условията на работа, а говоря за откровено злонамерени постинги на лична основа, които нито се премахват, нито се позволява публикуване на данни за автора. Е, как да Ви вярва човек, че сте безпристрастни и спазвате правилата за етична медия?
А някога да сте се сетили да поканите работодателите по официалния канал да коментират мненията за тях, но без редакция от Вас?
На Ваше място, с Вашите претенции, ако държа да не се разкрива самоличността на авторите, ще държа в никакъв случай да няма коментари по личен адрес на хора управляващи или работещи във фирмите. Всяко изречение с коментар по личен адрес, независимо похвала или негативно, трябва да се премахва.
Както са казали – нищо лично, просто бизнес. В Република България робството отдавна е премахнато и всеки, който не е желал дадена работа има свободата да я прекрати. Който иска колективни права, има си кодекс на труда и синдикати. Но отдавна и клеветата е наказуема, нали? И полицията е наистина добра, когато Вие не си свършите работата да идва и тя да укротява клеветниците.
Който не е желал даден работодател, да си е намерил друг. Който иска кариера, но да я получи с други хора, да се потруди. То не може да отидеш някъде, да ти се даде възможност и ти да намираш кусури, че горкия ти, колко си измъчван. Ами като си измъчван, пишеш молба до ръководителя да те освободи за несправяне, за нежелание да работиш, кажи му го и в очите, напиши документ, подпиши се там. Какво сте ги оставили да плюят ръководителите си. Да имат смелостта да го кажат в очите им. Аз съм го правил няколко пъти, когато съм бил доволен и когато недоволен от работата. Не боли. Ама като сам се правиш жертва, най-лесното е да обвиниш другия като демон на злото. Не говоря тука за ред издевателства, които са престъпни, нека да не съм разбран неправилно. Говоря за ония капризничещи хора, които все нещо им криво. Дадеш ли им ръка като са млади и зелени, после бързо я забравят. Дадеш ли им свобода, забравят се. Дадеш ли им отговорност за работа и не се справят, все някой друг им е виновен.
Все са герои, все могат да поемат отговорност, ама ако може да е само на думи.
Това е. Смятам, че трябва да обърнете внимание на еднаквото третиране на личностите, като не забравяте, че страните са поне две. И това бе идеята – да, да спазваме правилата, спазвайте ги и Вие – основното правило на демокрацията – равнопоставеност на хората и свобода на мненията, стига да уважаваме личността и правата й.
януари 20th, 2010 в 13:39
26Само да допълня, не съм против идеята да се спазват правилата. ЗА съм. Но нека, като говорим за едно нещо, да си кажем и своите кривици и да дадем личен пример.
Относно правилата по пътищата, нека дам и един казус. Преди време в Южна БЪлгария имаше по баловете загинали 3-4 прекрасни ученици. Вечерта в полунощ взели колата, карал някой от тях и турски автобус ги блъснал. Не спазили предимство на кръстовище и ги помлял. И всички ахнаха как не се спазвали правилата, да не се качваме пили и тем подобни. А на някой от тия викачи хрумна ли му, че дори и да си трезвен, ако няма добра видимост и онзи, който е с предимство кара много по-бързо от разрешеното му, то ти няма как да си виновен? На някой хрумна ли му, че дефакто турският автобус е карал прекалено бързо, и че може би момчетата са нямали шанс да го видят навреме и навреме да реагират? Колко хора не знаят, че и нощем автобуси пердашат по нормални пътища с над 100 км в час? Това прави по около 30 метра в секунда. Тоест, за нормално тръгване и завиване на кръстовище ти трябват поне 3-4 секунди, което значи, че по тъмното е трябвало да го видят на над 100-150 метра момчетата преди да тръгнат. Казвам го, защото съм имал шанса да знам и за такива катастрофи от доверени хора. Е, тривиално е да видиш предимството, защото има знак. Тривиално е да видиш, че някой е пил. Но иска да се опиташ да помислиш, че може би има и друго. Казвам може би, не съм бил на място, нямам данни, но случаят поразително много се тълкува поразително тривиално. И зад разни лозунги като правила за предимство забравяме другите, където човек си превишава предимството, а после …. виновен му другият, който не го бил спазвал, не спазвал правилото и т.н. За незапознатите с историята нека припомня, че казват най-голяма законност на ниско ниво имало през така нареченото фашистко време. За съм, но не забравяйте, авторитетите и лидерите трябва да ги спазват. Искайте първо това от тях.
януари 29th, 2010 в 0:54
27Admin, какьв е принципьт на разделението обикновени – необикновени хора според твоите критерии?
януари 30th, 2010 в 1:42
28@Koтра
Не разбирам смисъла на вашият въпрос. От гледна точка на правилата формално обикновените хора, са тези, които биха могли да ги спазват, стига да искат. Необикновените са тези с някакъв проблем спрямо правилата, т.е. изключенията. Формално всяка система е толкова по обхватна, колкото добре се справя с изключенията, а не колкото повече обхваща правилото.
февруари 21st, 2010 в 21:48
29Админът е прав.
Има нещо много странно в живеещите в блок с развалена входна врата, които си предават като магическа тайна чалъма „просто леко повдигаш вратата и вече може да заключиш“, вместо да сменят бравата/вратата.
Цялата държава е така – намира се чалъм да се възползваш от всичко, но не и да го поправиш.
февруари 23rd, 2010 в 12:03
30@автора, пак дъвчем едно и също нещо 20 години!!! ИДИОТИ, АНРЕШКОВЦИ, СЕЛЯНИ и т.н. не са виновни че ги ИМА, виновни са тези които не ги НАКАЗВАТ!!!
кой ще ти спазва правила, като няма глоби????
април 30th, 2010 в 2:10
31Доколкото виждам, дебат няма … само приказки. Нека и да Ви дам още малко тема за размисъл…. Наскоро един политически коментатор анализира едни наши случки и процеси и изведе израза … неморално , но законно. Помислете над това. Иначе съгласен съм с Галина. И по-лошото е че идва и „от горе“ това поведение – вместо да се справиш с проблема на системата, създаваш вратички или условия да заобиколиш проблема. Да Ви дам ли примери?
И най-наглото … приемаш закони, където може да има неморални норми, но те са законни. Е, тя рибата се вмирисвала от главата … а пък искаме да се спазват правилата. Затуй има андрешковци, партизани, терористи и тем подобни. Една от причините са именно политиките отгоре. Все пак има и хора, които не са съгласни с това, да бъдат просто овце, които вървят в утъпкания от правила (огради) път … но както се казва, да почнем от малкото – да научим хората да пазят чистота в общите пространства и да се движат по пътя.
април 30th, 2010 в 2:16
32Още едно мнение от политолози … „Правилата ще се спазят, договорите ще се изпълнят“ срещу „Правилата могат да се нагодят, договорите ще се изменят според интереса“.
И да напомня … когато много хора бяха ученици или студенти, а някои не бяха родени, беше излязла песента за Стената и това, че не искаме да сме марионетки …
юни 22nd, 2010 в 14:21
333 месеца никой не коментира смислени теми … явно тука няма дебат
RSS абонирайте се за новини. · TrackBack URI
Напишете коментар
Категории
Архив
Връзки
Приятели
Други
Календар
Скорошни публикации
Скорошни коментари
Най коментирани
БГ Работодател Блог is proudly powered by WordPress - BloggingPro theme by: DesignDisease