Работодател
Преди малко повече от осемнадесет години, взе че ни сполетя демокрация. Всички станахме свободни, ей така, изведнъж… Е да, ама не съвсем!
Демокрацията, като система на управление, предполага отговорност на множество нива, за да сработи добре. Като се почне от личностната такава или „морал“, през обществената такава или „гражданско общество“ и се стигне до държавническата такава. Постоянно слушам, как сме нямали държавници и как сме нямали гражданско общество…
Това е вярно – спор няма… Проблемът обаче е далеч по сериозен – няма личности, няма ги гражданите на тази държава. Според мен, този проблем е далеч по притеснителен от първите два и де-факто е основа за тях. Точно в това се изразяват „традициите“ на „старите демокрации“, а не в някакво си законодателство или форма на управление. Демокрацията е нещо много лично и българинът не е готов за него. Никой не може да те направи гражданин! Трябва да си го отработиш сам! Обществото може само да помогне.
Искам да засегна две думи, обект на невероятно неразбиране в България – те са „Отговорност“ и „Свобода“.
Отговорност не е да си платиш цената или изпълниш задълженията, след като те хванат, а да ги изпълняваш, защото си ги приел и това е твоята част от сделката, без да е необходим допълнителен контрол.
Отговорност е да казваш истината… Отговорност е да си изхвърляш боклука в кошчетата… Отговорност е да се учиш… Отговорност е да си навреме на работа и да работиш усърдно… Отговорност е да уважаваш околните и най вече себе си!
Свобода не е да се налагаш над другите по някакво право, а възможността да си им равен… Свобода е да плащаш данъци, а не рекет… Свобода е да създаваш избор, а не да следваш чужд такъв… Свободата е във възможността, а не по право!
Две прости думи и толкова много недоразумения около тях…
Българите получихме тази демокрация твърде лесно и не бяхме подготвени за отговорността, личната отговорност за самия себе си. Отговорността и свободата всеки да застане и да каже гордо: „Аз съм личност!“, “ Аз мога!“, “ Аз искам!“
И в крайна сметка се получи, че демокрацията вместо пълнолетна на 18 години, е още в яслите. И като току що проговорили бебета, хора от всички възрасти реват и се тръшкат, и повтарят до несвяст само последното – „Аз искам!“, като деца, на които нещо е обещано, но не са разбрали от къде ще дойде и изобщо не възнамеряват да го заслужат.
„Аз искам!“ е безпочвено без „Аз съм!“ и „Аз мога!“ в реалния свят. Добре е българите да почнем да порастваме вече. А порастването си е много личен въпрос за всеки и кратки пътища няма.
На мен ми омръзна да живея в държавата на бебетата! А на вас?
Редакция:
Попаднах на една интересна дискусия в блога на yunuz, близка до тази тема и реших да я препоръчам:
Идеята за справедливост не може да се реализира стихийно. Условията за нея трябва да се изграждат търпеливо, последователно и мъдро. Отделните хора и общности — “народът” — може да искат справедливост. Но някой трябва да артикулира това като цел. И всъщност не само “някой”, а всички, които молят обществото за доверие.
Не съм съгласен с изказа на yunuz(останалата част от статията), както и не споделям политическите му пристрастия, но самия акт на повдигане на тези въпроси е важен в едно демократично общество. Да си задаваш въпроси, е част от търсенето на отговори … и който търси намира!
Никола Дачев
български: 
39 Коментари
май 14th, 2009 в 5:59
1До някъде си прав, че такива хора са най-много – оплаквачите, които само се оплакват от това и онова и как еди-кой си какво имал пък от къде му били парите ама видиш ли – еди какво си лошо му се е случило… без да поглеждат себе си. Можеш ли да си представиш случайно попаднах на статия в жълт вестник как Стоянка Мутафова май беше паднала с торбите покупки пред входа си и никой не и помогнал защото видиш ли миналата година безплатно и оправили апартамента от някакво тв предаване!?! Това са читателите на тези вестници и те постепенно се озлобяват към живота и се задълбочават нещата. Има обаче много други хора, такива които могат, които са позитивно настроени… просто не си ги намерил
Хванах малко от предаването „Големият избор“ – там също имаше доста оптимизъм и то точно при 20-25 годишни.
май 14th, 2009 в 8:03
2@Божо
Една птичка пролет не прави!
Иначе птички има, но са твърде малко и по тях основно се циври, за съжаление… Не можеш да се поучиш от някой или нещо, което си избрал да презираш. Учението е въпрос на избор все пак.
май 14th, 2009 в 9:30
3За някои неща съм съгласен с теб, но други са леко пресилени – например определението ‘бебета’.
В последните две-три години наблюдавам положителни промени в България, навярно това е провокирано от ЕС, но е факт че имаме някакъв разтеж и нещата скоро (надявам се) ще се пооправят.
Съгласен съм с теб, че българина не е готов за демокрация в истинското й значение. Хората на по 40+ години, които са, мисля, най-голямата маса от населението, са свикнали някой друг да върши нещата за тях – все пак така е било преди 89-та година и така са научени.
В заключение мога да кажа, че промяната ще дойде, макар и не толкова бързо колкото я искаме.
P.S Една птичка пролет не прави, но 200 птички в парламента могат да направят пролет в цяла България
май 14th, 2009 в 11:12
4@Nikola Petkanski
Точно там е проблема. Да чакаш Парламента, Правителството, Европа, фирмата, шефа, мама и тате, батко и т.н. да те оправят те поставя във възрастовата група на зависимоста а това е преди пубертета. Демокрацията работи успешно във възрастовата група на взаимо-зависимост а това е когато надраснеш пубертета. Затова и използвам думата „бебета“, точна е като се замислиш
Дори да имаш тези 200 личности в парламента пак няма да стане номера… за съжаление. Няма кратки пътища. Прочети историята на постколониалните „демокрации“ и ще видиш доста примери.
Парламента не може да те накара да си хвърляш боклука в кошчето или да се заинтересуваш от собственото си бъдеще. Посоката на делегиране в демокрацията е от личноста към обществото и власта. У нас се опитваме да стане в обратна посока… сещай се, дали ще го бъде.
май 14th, 2009 в 20:23
5Свобода – как хубаво звучи тази дума, кой не иска да е свободен! Но като се стигне до думата Отговорност и човек предпочита да се скатае, пред това да се изправи и да каже – Ще поема отговорността за действията си! Странно защо на хората им се вижда, че е толкова лесно да си свободен, а не си дават сметка, че двете неща свобода и отговорност са взаимно свързани!
Не е проблема в изхвърлянето на боклука, проблема е, че в България няма кой да върви след теб да ти го чисти! Затова трябва ние да се постараем повече, а не като слезнем от рейса да хвърлим билетчето на земята, като излезнем от магазина да смачкаме касовата бележка и да я метнем! Това се викат елементарно възпитание, не трябва да ни глобяват само за това, че не сме си взели касовата бележка от магазина! И едно „бебе“ може да се научи, че боклука се хвърля в коша, а не на земята! Да общината е виновна, че няма на всеки метър кошче, но това не е причина ти да хвърляш на земята! Не може да се мрънка само държавата така , политиците онака, направи това, което зависи от теб и след това гледай в чуждия двор и търси отговорност от другите!
Блажени са вярващите… Финансова деменция? | БГ Работодател Блог
май 15th, 2009 в 14:23
6[...] съвсем скоро… Искрено се надявам, но за съжаление очакванията са нереалистични и много хора ще останат [...]
май 15th, 2009 в 15:04
7Нямах в предвид, че в безотговорно общество институциите ще ни спасят.
Имах в предвид, че институциите трябва да благоприятстват развитието на обществото, а не обратното.
май 16th, 2009 в 21:43
8Българският народ е велик народ и българският народ не търпи волята на други народи! Гигантски империи са лежали в краката му – така е било и така ще бъде. Кой от вас си мисли, че ние ще приемем една демокрация която никой не може да обясни – кой? Всяка цел към която се стреми една организация, едно общество трябва да може да бъде обяснена. Моля ви формулирайте точно в 5 последователни точки „ДЕМОКРАЦИЯ“, като не оставите нито едно недвусмислено или общо понятие. Който го направи, ще гласувам за него, ако пожелае и на война ще го последвам.
май 17th, 2009 в 10:13
9@жоро
Ето ви го накратко – „власт от народа, на народа и за народа“.
Малко по на дълго, за неразбиращите българските предлози:
- Власт произтичаща от народа, т.е. народа пряко я дава/поверява
- Власт упражнявана от преки педставители на този народ
- Власт, която служи на този същия народ
Нито един от горните принципи не е спазен в България. Депутати и правителство не са точно пряко избираеми от народа, при сегашния партиен модел.
Другото за великия народ… има още много да се работи, за да имаш основание да използваш тези думи към момента!
ПП. Не бързай да спазаряваш гласа си! Не в това е демокрацията!
май 18th, 2009 в 0:08
10Здравей,
Власт произтичаща от народа – как става тази работа – при всеки тип организация на избори застават няколко кандидати за които ние трябва да гласуваме. Едните имат почти безкраен бюгжет за, а другите не. За това въпросът бе да се обясни без да се остави възможност за разиграване.
Власт представлявана от преки представители на народа – странно но не виждам вариант да вкарам“Пенчо“ в парламента, ще ми трябва здрав гръб, а него мога да получа само ако „Пенчо“ е послушно и добро момче (сиреч марионетка). Иначе кой ще плати за плакати, кебапчета и концерти на фолк диви. Какъв представител на народа ще е тогава. Разбираш ли не е възможно. Римляните са имали същия проблем с пазаруването на гласове и накрая са се превърнали в империя(още по лошо).
Власт която служи на този народ – е от това по обща приказка няма. Всяко едно нещастие създадено от човек и споходило човечеството до днес е обяснено преди това като акт в полза на народа (Мао, Ленин, Хитлер..).
Това имам в предвид – няма ясни правила, няма конкретни инструкции. Всяка една система на управление е стратегия за постигане на дадена цел и тази цел трябва да е конкретна и ясна.
Кажи ми Българската цел и аз ще ти кажа кой тип управление е най подходящият за нас. Ако искаме да сме първа икономическа сила в региона, ще се наложи да се прегрупираме според целта и повярвай ми българите лесно ще приемат лишенията и усилията щом знаят какво точно се иска от тях. НЕ БИХ ГЛАСУВАЛ ПРЕДИ ДА ЧУЯ ЯСНА ЦЕЛ ОТ КАНДИДАТИТЕ (това повярвай ми е най големият им кошмар).
Не можеш да управляваш хора, можеш да управляваш само процеси т.е ЯСНИ ПРАВИЛА, ЯСНИ ЦЕЛИ,ЯСНИ ВРЕМЕВИ ГРАНИЦИ.
А за величието – Конфиции – ако в държавата се управлява с ритуали, а не със страх то хората ще имат срама и страната ще просперира. Сиреч спазвай ритуалите на народа си изисквай това от всеки покрай теб и няма да срешнеш сънародник който да иска да посрами народа ни с глупост или безумство :+) НИКОЙ НЯМА ДА СЕ КЕФИ ЧЕ Е МУТРА, КРАДЕЦ, ИЗМАМНИК. И ДЕЦАТА НЯМА ДА ИМ СЕ КЕФЯТ. И … С ТЯХ Е СВЪРШЕНО.
ТАКА ЧЕ БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД Е ВЕЛИК НАРОД И БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД НЕ ПРИЕМА ПОЗОРА ОТ СОБСТВЕНИТЕ СИ ЗАБЛУДИ.
Админ – Разбери ме правилно!
май 18th, 2009 в 0:14
11сори за правописните грешки :+)
май 21st, 2009 в 18:15
12@Жоро
Бъркаш понятията. Търсиш универсално решение там където няма такова. Принципите на демокрацията дават съвсем базова рамка. Те ще работят само ако гражданите приемат за цел да работят и действат в тази насока. Няма да работят, ако „гражданите“ се опитват да ги наложат на другите, докато те самите ги нарушават, както се случва у нас. Да приемеш принципа и да го отстояваш, те прави част от обществото. В случая „гражданско“ общество. Точно за това говорих тук в тази статия, но явно не си ме разбрал. Надявам се на втори прочит да имам по голям успех с теб
И според горното – ако имаше повече граждани и по-малко кръшкачи и статисти, бюджета за изборна кампания нямаше да е толкова от значение. Затова и в по-старите демокрации, как се финансира кампанията, е важен въпрос. Не че и там нямат проблеми, но все пак има повече корективи, именно от гражданите.
За величието, както ти казах, това трябва да е външна оценка, иначе е самохвалство. Но за Конфуцианският цитат съм напълно съгласен, изолирането на субективния фактор е голям проблем в България.
май 22nd, 2009 в 13:50
13Админ,
Англия – джентълменът – чест.
Япония – бушидо – самураят – чест.
Тези две държавни организации са оставили най дълбокитят отпечатък върху света и най-вече при тях работи демокрацията. Т.к и при двата символа има правила за поведение и при двата при неспазването им отделните единици чувстват позор.
Ние няма как да създадем нашият символ „гражданин“, просто защо създаваме закони (забрани), трябва ни учение. От това се нуждаем да създадем символи и да обясним кое е правилно и кое не е, трябва да създадем както казват индианцте (дух).
Въпросът ми за демокрацията целеше да покаже колко податливи са принципите и на тълкования. Проблемът с купуването на гласове е лак с системата който същетвува от векове и със сигурност забрани и закони мяма да го спрат, може само висок морал. Именно този висок морал трябва да се проповядва и всичко ще дойде от самосебе си. При висок морал дори и комунизмът би работил, дори и диктатурата, дори и анархията или монархията – Но най вероятно хората ще изберат демокрацията.
За величието – велики сме защото при хаоса след комунизна не тръгнахме да убиваме, велики сме защото все още търсим проблемът в себе си а не в другите, велики сме защото все още сме заедно. И трябва да го знаем защото великият човек не е този който побеждава другите, а този които властва над себе си. Нека заедно нарисуваме своя шедьовър тук на наша земя и нека винаги помним ужасът от това, че сме загубили своя път. Тук на нашата свещенна земя, днес в това велико време, ние този хилядолетен род трябва да изградим нашата „Чиста и свята република“. Това няма да стане ако хленчим и се самосъжаляваме, ще стане когато разберем че всеки един от нас трябва да се стреми към величието, към съвършенството, към една по голяма цел, към първото място, към вечността.
май 22nd, 2009 в 16:19
14@Жоро
Идеологии гръбнак на две империи и със солиден принос за смъртността през миналия(и не само) век и подтисничеството на раси и нации, ми е трудно да се съглася, че са това което е нужно за да имаме демокрация.
Създаването на символ не е това което ни трябва. Символа, който цитираш си го имаме в историята… и него поругахме.
И не съм съгласен с теб, че сме узряли за да си признаем грешките. И не ми пробутвай хора, които уж признават и после изреждат хиляди конюктурни причини, които видиш ли са им попречили, а всъщност дори не са опитвали да свършат нещо свястно. И не съм съгласен с теб, че трябва да се търси съвършенството в случая. Трябва просто да си правим труда да опитаме да свършим нещата добре. И нямам предвид на приказки. А единствената „по-голяма“ цел са хората, този народ!
май 22nd, 2009 в 16:45
15Аз проблем с купуването на гласове, не мисля че има. Затова пък мисля, че проблема с продажбата на гласове се подценява силно.
май 22nd, 2009 в 18:23
16Админ,
Нямам предвид да проповядваме бушидо, а да създадем наш стандарт, отговарящ на нашите традиции. Трябва ни символ на “истински български гражданин“ и всички да се стремят към този идеал. Тогава как мислиш ще продаде ли някой свещенното си право на вот.
Знаеш че за да се сплоти едно общество то трябва да се уеднакви. Знаеш че това е опасно начинание и въвеждането му в кратък период може да въведе до ужасяващи ходове от едната или другата страна, но е необходимо, и за това идеята ми е да бъде „продадено“ по правилния начин на обществото, а не насадено. Зная също и че при успех идва възможността този уеднаквен и сплотен колектив да бъде поведен в катастрофална посока т.к той сам осъзнава силата и възможностите си. Тук идва възможността държавата да се структурира по най-правилния начин, тук идва демокрацията. Трябва да се създаде съвет който да обсъди възможните посоки за развитие на държавата, той трябва да определя цели и необходимото да се изпълнят. Народът първо трябва да гласува тях. После да избере хората които да ги изпълнят. После хората които ще контрулират изпълнението.
Всяка една стратегия може да се напише и държавната стратегия за даден преиод трябва да стои написана и публикувана навсякъде. Така всички ще знаят накъде вървим и към какво се стремим.
Т.к в основата на всяка една промяна на обществените настроения стои икономиката, а и добре знаеш че хората определят благополучитео си измервайки най вече това, бих искал да кажа да се говори за демокрация без да се захванем с икономическия ни модел е меко казано лекомислено. Т.е създаването на гражданско общество е малко трудно когато цари икономическа несправедливост. А това може да се промени само и единствено с уеднаквяване на обществените порядки, а това може да се постигне само с желязна идеология, „с учение“. Трябва да създадем в умовете на всеки един наш сънародник чувство за справедливост, за принадлежност, за чест, за отговорност.
Зная че може би звуча ужасно но цялата ми младост премина в икономически, социални и политически кризи. Сега казвам „стига“ и повярвайте ми няма да оставя нещата така, за моите деца ще има по добро бъдеще, по сигурен живот, по щастливо детство. Ние всички трябва да се интересуваме от политическата ни съдба, ние трябва да гласъваме по съвест.
май 22nd, 2009 в 21:19
17Тия работи не стават с планиране от някой и подражаване на друг(символ/кумир). Ако ставаше така, българите отдавна щахме да сме добре. Именно там е проблема обаче. И по горе писах за това. Ако ставаше с гледане … кучето щеше да е най добрия месар. Тази тема щях да я засегна отделно, но вече 20 години само симптоми се лекуват а реалните проблеми си ги създаваме сами с грешен подход.
Относно универсалните и перфектните решения ще ти кажа следното: Една система е толкова добра, колкото добре се справя с изключенията. Демокрацията е системата най-добре справяща се с това, затова и най успешната. Не за друго. Помисли по въпроса.
Относно унификацията на народа мисля, че отиваш точно в обратна посока обаче…
май 22nd, 2009 в 21:32
18И като стана дума за универсални решения, нека ти кажа едно, което намирам за добро: „Start with the end in mind“. Има доста изписано из нета по темата.
Това няма да реши проблемита на нацията, но пък ще е от полза на доста хора и за обществото като цяло, ако се практикува.
май 23rd, 2009 в 10:50
19Прав си че не става с гледане и в това е проблемът. Ние не сме възпитани правилно. Когато не си възпитан да си миеш зъбите ти ги занемъряваш и те се развалят. За това говоря за едно мащабно превъзпитание и то без компромиси.
Знаеш ли повечето сутеньори работят с момичета, които вършат работата доброволно. Как така, как е възможно и как така в такива размери. Пласьорите на наркотици работят напълно доброволно, а в много случаи полицаи ги покровителстват, как е възможно това. И според теб трябва ли да правим компромиси за тези неща.
Знаеш легендата – когато хан Крум разрушил Аварския хаганат, той повикал пленените им старейшини и ги попитал ЗАЩО сложих край на вашата могъща някога държава? Всички знаем отговора и всички знаем мерките които взел Крум.
Тит Ливии е написал – Римляните не са завладели нито една държава без тя да ги е поканила да направят това и този закон се спазвал винаги. Ако държавата не искала да ги покани то те пращали хора които да “уредят “ нещата да се случат. Разбираш ли колко е лесно ветровете да ни веят и нещастията да ни обсипват, ако сами не се погрижим за нашата сигурност вътрешна и външна някой израстък на империята ще го направи. И не бихме могли да имаме резултат ако разчитаме, че просто ще създадем организации и всичко ще дойде от самосебе си. Няма да стане. Трябва да създадем прегради в умовете на народа ни, а това може да стане само по горепосочения начин.
В наши дни изпращаме войните си в други страни, а защо не питаме. Разбирам Камбоджа – там глупостта е надделяла и трябва да бъдат спрени преди някой друг безумец да реши да разформирова градове, но Ирак, Авганистан??? Ние вече сме завладяни изпълняваме без въпроси, и го направихме доброволно. Кажи ми има ли някий сметка да сме възпитани и умни?
За да се подчини един народ трябва да се работи в три основни направления – политическа идеология, образование, икономика. Нека го кажа така Демокрацията в този си вид е много удобна, никой не признава дипломите ни и няма да го направи докато не приравним знанията които предаваме на нашите деца с “правилните“, вече имаме фантастични заеми. Разбираш ли вече сме на каишка, а както знаеш българинът е смел войн и лесно може да стане най-добрият месар.
Можем да избегнем тази лудост само когато изградим наша си демокрация, само когато възпитаме синовете си в наш интерес и само когато сме независими от чуждите капитали.
Трябва а започнем да излъчваме нашата култура, а не да поглъщаме чужда.
май 26th, 2009 в 9:52
20Проблемът е, че ние си се развивахме сравнително добре при предните две правителства (на ОДС и НДСВ), обаче като дойдоха социалистите отново на власт отново ни вкараха в криза. Това, което сме постигнали до момента е точно заради усилията на ОДС и НДСВ и даради тях влязохме в ЕС, не заради Коалиция за България, които си приписват заслуги всякакви.
май 26th, 2009 в 12:39
21@Ганимир
Формално и при трите правителства развитие доколкото имаше не се дължи на тях. Формално и най голямо развитие имаше именно при социалистите, които правиха някои десни реформи, на които тъмния субект в синия спектър не се осмели. Верно някои пречеха на развитието малко по-малко от други. Вярно е че БСП си приписва заслуги, които не са нейни. Ще се въздържа от по нататъшни критики и към трите субекта, защото тук не е партийна зона.
Темата е за личност и общество. Там партиите няма какво да ни оправят.
май 27th, 2009 в 9:17
22Гранимир – Имали сме правителствата които сме си заслужили :+)
“Всеобщата некомпетентност ражда некомпетентни ръководители.“
Ако не направим така, че общият ни интелект да се развие, ще си стоим винаги в положение на „изоставащи“. Ако не вдигнем самочувствието и националната гордост на нацията ни, винаги ще ходим с наведени глави. Тези неща са пряко свързани със знанията, трябва да направим така,че народът ни да знае повече за себе си, за миналото си, за света.
“Голямото самочувствие води до големи амбиции. Големите амбиции водят до големи резултати“
Правилата на играта… | БГ Работодател Блог
май 29th, 2009 в 13:37
23[...] няма условия за цивилизация. Българите станахме свободни, решихме и че няма правила, че са старомодни и “че не [...]
май 30th, 2009 в 11:53
24Условия има – няма воля! Когато никой не е знаел на къде е трябвало да се върви и волята им не е била толкова силна, можеш ли да си смел и сигурен в едно решение, ако не си сигурен, че е правилното. Ето така се насъдихме в този хаос. Днес трябва първо да изчистим в главите си националната ни идея, а после да изградим системи които да служат на нея т.е на нас. Това е цивилизация – преди да се направи нещо то да е добре обмислено.
юни 11th, 2009 в 12:11
25Прав си, само търпеливи и замотани българи останаха.Излезнаха да простестират, ония се направиха че търсят бомба и до там.Няма кой наистина да им даде бомба та да не се мъчат да търсат момчетата.
юни 11th, 2009 в 12:25
26Предполагам всички със средна обща култура знаят какво означава понятието демокрация.
И то не само в първичния си превод – Управление на народа.
Изроденият хибрид роден след така наречения „преход“ е и благодарение на нас самите .
Разбирането за свободата като липса на правила, държавата като враг , данаците като рекет и гражданското общество като нещо случващо се на някой друг някъде другаде – всичко това ни е хванало за гушите и се давим .
Промяната вътре в нас е единствения път за промяна вообще .
Караме колите си и се възмущаваме от движението и другите „неразумни“ шофьори но дали ние сме разумни .
Роптаем срещу боклуците и мръсотията но продължаваме да си хвърляме хартийките където ни падне .
Страх ни е че младото поколение е разхайтено но на какво учим децата си .
Самодисциплината и вътрешната нагласа за спазване на елементарни правила е това което може да ни отвори за промяна отвън.
И с най-искрен оптимизъм се надявам моите пра-пра внуци да живеят в една по-добра България.
юни 13th, 2009 в 9:45
27За съжаление, не съм на мнение, че разбираме демокрацията и че проблемът е в нашия хибрид. Проблемът е в западналия морал на нацията. Човек разбира правилата според моралния си кодекс.
юни 13th, 2009 в 10:02
28Предлагам всеки от нас да напише по едно правило, то моето:
1. Българинът се гордее че е българин.
юли 11th, 2009 в 9:52
29Много е интересно това ,което попрочетох тук.Но никои не тръгва от себе си всеки се смчта за добър ,или дори за идеален -ако всеки порърси първо своите лични проблеми ,мисли,вина дори за минималните неща.Втората стъпка е семейството и дома да бъдем единни и да се слушаме,когато си говорим така наречените близки хора.Трябва да тръгнем от малкото от себе си после да възпитаваме децата си (доколкото можем)никои не ни учи да бъдем родители.,и така да се разширява този кръг бавно и постепенно .Много са мрънкащите и консуматорите ,които не искат да оставят многоброините си пристрастия-цигари ,алкохол,безброини кафета,празни приказки ,губене на ценно време .Друг проблем е търпимостта на малкото нормални към многото аномалии-той пие горкия значи има някаква причина,откраднал -ами сигурно е гладен-а защо не работи-да по трудно е а и ще получи по малко за усиличта си. Маи стана доста но това е посоката .Да се тръгне от причините а не да тушираме следствието.
юли 12th, 2009 в 14:53
30@Нина
Точно за това говорим, търпимост, уважение и елементарното схващане, че някои неща са важни, не защото са ти от полза, а защото обществото се нуждае от тях. Лична отговорност на всеки, към себе си и към обществото. Напоследък е „модерно“ да се говори и за отговорността към природата, но по моето скромно мнение, това е дори по-следващ етап в нивото на мислене.
Системата е такава, че всеки носи значение, но не трябва непременно да търси преките облаги. Истинската полза е в ясните правила и отговорности, чистите сметки и добрите приятели
август 3rd, 2009 в 5:26
31Прочетох, макар и позакъсняла, на един дъх и статията, и коментарите след нея. Харесаха ми всички, хареса ми добрият тон на пишещите тук, особено позицията на Жоро. Хареса ми това, че няма агресия, често срещаща се в нета. Убедена съм, че ако в държавата ни има в болшинство мислещи като вас, нещата ще се оправят. Но…., все има едно такова голямо НО, което прецаква всичко добро! Ето какво имам в предвид.
В ежедневието всеки от нас се е сблъсквал с малки проблеми, опитвал се е да изрази мнението си, или да търси правата си на ГРАЖДАНИН /говорим за гражданско общество и изграждане на гражданско съзнание/. Няма да се впускам в подробности, едва ли е необходимо. Но бих потърсила съвет от вас, млади хора, помогнете ми. Баща ми е инвалид първа категория. На 86 години е и от една година е съвсем неподвижен, на легло. За болестта му се налага да пие лекарства, но от лекуващия лекар знам, че той няма да проходи, нито ще се излекува от нея /паркинсон е диагнозата/. Въпреки това, за изписването на лекарствата му се налага периодично на всеки 3 месеца да се заверява протокол в Здравната каса. Там се чака, а служителките са крайно нелюбезни. За една такава заверка е необходимо аз да си взема един ден платен или неплатен отпуск. На въпроса ми защо е необходимо това, никъде не получавам отговор, а служителките в касата „любезно“ ме предупредиха, че ако много настояваме да ги „премахнат“, ще останем без лекарства /винаги на опашките е имало достатъчен брой недоволни от тази процедура пациенти/. А аз се питам, защо са тези безумни формалности – писане на протокол, подпис и печат за вземането на лекарство, което НИКОЙ ЗДРАВ ЧОВЕК НЕ БИ СИ КУПИЛ, а и след като инвалидността на баща ми е 100% и той няма как да с е излекува, защо е необходимо да се повтаря тази процедура? Знаете ли, прилича ми много на добре познатото соц-време – ако я премахнем, няма да има „работа“ за нашия човек… / сентенцията: търсим работа на човека, а не ЧОВЕК за работа!/.
Напълно съм съгласна с автора на статията, че …“Да си задаваш въпроси, е част от търсенето на отговори … и който търси намира!“…
И се надявам, че ще получа отговор.
август 19th, 2009 в 12:07
32Хубаво, четох четох, видях много хубави мнения. Радвам се че има здравомислещи хора и в нашата държава. Но разбирате ли, тези мнения за жалост няма да помогнат много на народа, на държавата, на обществеността. Вярно е че след като някой прочете нещо тук, може и да му светне – „хеййй това никак не са лоши идеи“. За жалост негативизма е обхванал България, че чак се пръска по шевовете, а хората чакат ли чакат да им дойде от небето решението. Няма да падне, да знаете. Действайте, предизвиквайте, хората това чакат!
ноември 7th, 2009 в 5:03
33Там е въпроса че нещата върху които се гради теорията не съществуват.За комунизъм и светло бъдеще само се говореше.За демокрацията която е без референдуми, то ест айрян без кисело мляко също само се говори. Просто народа преди се държеше в подчинение с помощта на милиция и ДС, а сега с пощта на парите. Държи се народа на ниско заплащане и е принуден да тегли заеми и кредити. Това от своя страна го задължава да си стои на работното място и да не ходи да протестира защото няма да му платят. Не му ли платят няма с какво да си покрие задълженията и ще бъде осъден. То ест робството е на лице и без прословутите вериги, а се говори за свобода и демокрация и за бебета и тям подобни измишльотини.
декември 13th, 2009 в 17:13
34Където има българи е кошер – всеки е със своето мнение, обикновено противоположно на всички останали и също толкова погрешно.
Моето е, че не сме дорасли до там, че сами да създаваме и спазваме ред. И то е видно накъдето и да се погледне.
Моралът е система от правила за управление на обществото. Нашето не приема никакви системи от правила.
Няма дефиниран път за даден човек, по който ако той мине или следва, то ще получи в замяна нужното му признание, уважение и социален статус. Вследствие на това наблюдаваме закона на джунглата повсеместно, във всички свери. Само отношенията продавач-купувач са донякъде вежливи (не навсякъде).
декември 30th, 2009 в 11:25
35Към Ники: защо не се обърнеш към някои журналисти, Господари на ефира например? Те ще намерят отговорните за тази абсурдна процедура и ще им поискат сметка както и ще им кажат твоето предложение как да се промени
януари 2nd, 2010 в 14:15
36Досегашния ми опит в контакти с журналисти не показва реален интерес към решаване на проблеми а по-скоро шумене и опит за сензация.
Непопулярни мерки не могат да се налагат през медиите според мен. Противоречие е.
януари 6th, 2010 в 1:52
37Много се радвам, че има все още останали мислещи хора в България, че не е като в някои други форуми, където освен да се плюе, се публикуват странни конспиративни теории или се прави евтин ПиАр на откачени, нереализируеми или в най-добрия случай на утопични идеи. А тук си личи че има хора, способни да правят трезв, обективен и задълбочен анализ (извинете ме за тези клишета) на обществените проблеми.
:) на щастливо изкуствено засмените на телевизионния екран бизнесдами, чалгеси, мутреси и тям подобни самки, които без силикона и съответния покровител едва ли биха ги наели дори да мият чинии. Просто всеки трябва да тежи на мястото си – така жабата ще си знае гьола, ще дава от себе си и ще получава оптималното, и най-важното – постепенно ще осъзнае, че е много по-рисково и изисква много повече усилия да крадеш или прецакваш другите, а и финансовият ефект не е чак толкова по-голям, отколкото ако работиш добре и получаваш добре.
Каква е диагнозата на обществото: според мен – хронична клептомания, селски тарикатлък и опити да се наложиш над другия по нечестен начин, в напреднала фаза. Болестта води началото си още от преди 1989 г., когато всички бяха еднакво бедни и потискани, но някои си казваха:“Че аз не съм балама да стоя за 150 лв. заплата“ и започваха да крадат. Това е, защото хората нямаха основата, на което се крепи всяко едно общество -собствеността. За да компенсират този недостиг на собственост, хората имаха 2 избора – да имат връзки (сравнително ограничен кръг) или да крадат. Така кражбата от соцпредприятието се наложи едва ли не като основен икономически модел на поведение преди 1989 г. След това, моделът на краденето и връзките се прехвърли от един на друг партиен ешелон, а играта допълнително загрубя, когато останали без работа бивши спортисти и престъпници, помилвани от президента Желев през 1990 г. се включиха в нея. На тази база се формира и надстройката на съвременните обществени отношения (отново съжалявам, че пиша малко като Маркс), като краденето и прецакването на другите стана единственият възможен начин да се издигнеш в обществото. Ясно виждаме как това се проявява днес в напреднал стадий и най-уродлива форма.
Какво е лечението? Учените знаят, че човешкият фактор и поведение е най-важно. Особено за хората на ръководни позиции, от чиито решения и отговорности (или липсата на такива, както е в нашия случай) зависи съдбата на това, което те ръководят. Не трябва хора с добро образование (имам пред вид по-скоро природно интелигентите, а не тези с тъпи(и)те) и езици да се чудят как да се изхранват или да робуват на някакви си аутсорсъри за 700-800 лв. Виждаме и печалните резултати, когато мястото на силикона е не само в транзисторите и в интегралните схеми, ами „грее“ в „усмивките“ и пращи от деколтетата
Как да се проведе лечението? Решението е сравнително просто: за всяка работна позиция да има тестове за пригодност. Независимо от тапиите, независимо от завършеното образование, независимо от опита.Само така ще се отсеят качествените хора. Даже и депутатите да се избират измежду номинирани хора, преминали през ситото на подобни тестове. Например пускат се конкурси, че се търсят хора за държавното управление, явяват се десетина хиляди кандидати, прави се предварителна пресявка по документи, остават няколко хиляди, прави се тест, остават няколкостотин. И от тях, като се отиде на избори – 100% мажоритарни, да се изберат 100 души за парламента, останалите – на мениджърски постове в министерства и УС на държавни фирми. Ако тестовете са правилно съставени, тези хора ще тежат на мястото си, ще взимат оптимални решения и също така няма да се интересуват от подкупи (адски лесно може да се провери: Как бихте постъпили, ако ваш близък приятел, към когото имате някакво морално задължение, ви помоли за служебна услуга? Аз бих взел само тези, които не са съгласни под никаква форма, даже които биха предали на органите този техен близък).
Но работата е тежка и трудна. Не и невъзможна обаче. Изобщо не е проблем да се съставят правилните тестове. А как да се приложат на практика сред максимално широк кръг от хора.
януари 29th, 2010 в 0:00
38Уважаеми Дани – ти вероятно си доктор по вътрешно политически болежки, не бях виждал по обоснована диагноза на съвременната ни национална идентичност, а аз толкова се стеснявах, че моите публикации са с леко фашистки нюанси. Какви са тия тестове за пригодност, кой ще ги прави, кой ще стои от тъмната страна на огледалото, кога се е чуло и видяло хиляди и хиляди да се кандидатират за депутати, а по какви критерии според теб ще се парафират документите им а?, а кой ще го направи точно, и как така с какво ще са се доказали пред обществото тези наши бъдещи избранници (минали по документи), и що за мажоритарен вот е това когато трябва да гласуваме за точно въпросна личност, която услужливо е получила удобрение на документите си от „някой“. Мога да кажа само едно за това което си написъл – ако такава система се въведе само час след като се обявят резултатите вече ще можем в гръм от овации да се удавим в собствената си слепота, ще живеем в една мажоритарно избрана диктатура.
Част от естествените закони е по силният да надмогва над по слабия, по решителния да води пред колебливия, по способния да просперира над по неспособния. Този закон е неотменим – справедливостта му е неоспорима, този закон ние наричаме „законът на джунглата“ или казано по друг начин „по приспособеният, ще отцелее“. Може би се питаш защо едни хорица с дебели вратове и странни на пръв поглед идеи просперират в нашето битие, не сигурен съм че всеки един от нас се пита или се е питал някога. Е за мен има само едно обяснение „законът на джунглата“ – те са по умни, по решителни,по организирани, по способни от останалите, ПО ПРИСПОСОБЕНИ КЪМ СИТУАЦИЯТА )+:, и какво се случва със същите тези когато ситуацията се промени малко???Бум,бум и само най адаптирания от тях остава… Това е само въпрос на размисъл. Тъй като зверовете са овладели капиталите първоначално ала живота не е вечен и на тяхно място идват децата им, които за съжаление или радост не винаги са толкова компетентни за да го задържат и увеичат, други зверове идват та да им го вземат и т.н, докато най-накрая не се стигне до някакво споразумение щадящо до някъде и двете страни, а именно закони, работни взаимоотношения и т.н докато един ден и собствениците на капитал са относително спокойн,а и тези които се стремят към него също, ама какво ще правим със хората които са истински способни и решителни??? ето че зловещата игра започва отново, появява се необходимост за да се забавят процесите по прехвърляне на капиталите, за да може да се осигури здравето и живота на членовете и на двете фракции…. идват моралните закони, еднакво необходими и за двете страни на спора… и ето капиталът винаги стои в ръцете на способните и тези които знаят какво да правят с него, а тези които по наследство го притежават не се страхуват да го предадат т.к здравият морал регулира и това…
Това е само тема за размисъл…не се сърдете заради правителства, депутати , премиери, крадци, мошеници, те всички служат само за едно – да се забави преминаването на собствеността от един човек към друг, от една организация към друга и да подари относителна сигурност за играчите на тази сцена. Законите, съдилищата, полициите, армиите – всички те са за да защитават собственците на капитали от тези които искат да заемат мястото им… Държавата е естествен феномен служещ за да се увеличат възможностите за отбрана или настъплене, за да се създаде организация, за да се забавят процесите вътре във вече овладяната територия и същевременно да се увеличат шансовете за забързването им по отношение на чужда територия (капитал). Противникът прави същото за да забави проесите спрямо нападателя.
Високият морал държи капиталът в ръцете на способните…такъв е възможен само в среда с относителна свобода..такава каквато е по принцип демократичната среда…
януари 29th, 2010 в 0:09
39До Админ: На журналистите работата им е да търсят новини и сензации, а не да решават проблеми. А и за непопулярните мерки и мнения не съм съгласен, за тези жадни за хонорари човечета са готови за всичко на света за такива работи, само трябва да им се представят по правилния начин$$$$
RSS абонирайте се за новини. · TrackBack URI
Напишете коментар
Категории
Архив
Връзки
Приятели
Други
Календар
Скорошни публикации
Скорошни коментари
Най коментирани
БГ Работодател Блог is proudly powered by WordPress - BloggingPro theme by: DesignDisease